Елизабет Методиева
Днес се навършват шест години, откакто България загуби една от
най-ярките си звезди – Стоянка Мутафова. Жената, която превърна смеха в
професия, съдба и изкуство. Жената, която не просто играеше роли, а
живееше чрез тях, оставяйки след себе си наследство, което не се измерва
в години, а в спомени, смях и обич.
Стоянка Мутафова беше стихия – неподражаема, енергична, смела. Наричаха
я „Г-жа Стихийно бедствие“, но за публиката тя беше нещо още по-голямо:
символ на българската комедия, живата история на нашия театър, гласът,
който можеше да разсее сянката и да върне светлината в очите на хората.
Нейният талант не познаваше граници – нито възрастови, нито емоционални.
Тя играеше с онази рядка искреност, която съблича актьора от всякаква
преструвка. От сцената излъчваше сила, искреност и топлина, която
зрителите усещаха като личен разговор. Смехът ѝ, макар понякога тих и
сдържан, беше заразителен – носеше живот.
В продължение на над 70 години тя игра в театъра, снимаше се, пътуваше,
срещаше се с хора, докосваше сърца. До последните години от живота си тя
беше на сцена – нещо, което малцина по света са постигали. Нейната
отдаденост беше легендарна. Нейната енергия – неизчерпаема. А нейното
присъствие – благословия за всеки, който някога е гледал неин спектакъл.
Днес, шест години след като България се сбогува с нея, чувството не е за
край, а за продължение. Защото Стоянка Мутафова продължава да живее – в
записи, в спомени, в реплики, които цитирахме поколения. В радостта,
която раздаваше щедро. В силата на смеха, който тя превърна в собствен
почерк.
Стоянка беше повече от актриса. Тя беше явление. Емоция. Докосване. И
най-вече – сърце, което обичаше публиката си безкрайно.
Шест години без нея, но една вечност с нейната светлина.
Поклон пред паметта ѝ.
Прочети оше:
- Българската кралица на хумора: 101 години от рождението на Стоянка Мутафова
- Цитати на великата актриса Стоянка Мутафова
