Осем години след тежката катастрофа, която преобърна живота ѝ завинаги, моделът Кристин Илиева продължава да се бори – за здравето си, за психиката си и за надеждата. В откровен разговор с Мариян Станков - Мон Дьо тя разказва за най-трудните си моменти, отношенията с Дивна и защо днес се страхува от щастието.

„Всеки ден е битка“

Макар мнозина да смятат, че вече е преодоляла най-тежкото, Кристин признава, че последствията от катастрофата продължават да бъдат част от ежедневието ѝ.

„Може би хората не знаят колко ми е трудно и до ден днешен да се справям с това, което ми се случи. Все още се боря да запазя психиката си здрава. Надежда има и ежедневно се боря за нея.“

Тя признава, че когато остане сама със себе си, невинаги харесва това, което вижда.

„Виждам демони, тъмнина, самосъжаление. Не мисля, че съм допускала човек толкова близо до себе си, че да види истинската ми същност.“

Денят, който промени всичко

12 март 2018 г. остава дата, която разделя живота ѝ на две.

Кристин си спомня ясно моментите преди удара. В колата е заедно с певицата Дивна, а когато вижда опасната ситуация на пътя, се опитва да я успокои.

„Казах ѝ няколко пъти: „Спокойно, Дивна“. Видях как колата, която изпреварвахме, подава газ и разбрах, че ще се ударим.“

За разлика от много хора, преживели тежки травми, тя не е изгубила спомените си.

„Помня абсолютно всичко.“

Четири часа между живота и смъртта

След катастрофата започва истинската битка за оцеляване.

„Болката беше нечовешка. Усещах как гасна. Ставаше ми все по-сънливо и знаех, че ако заспя, може да бъде фатално.“

Тогава Дивна прави всичко възможно да я държи будна.

„Пееше ми и се опитваше да ме разсейва. Може би това ми помогна.“

Кристин губи близо четири литра и половина кръв и прекарва седмици в реанимация.

„Цяло чудо е, че съм жива“

Истинските размери на травмите стават ясни едва след лечението в Турция.

„Десният ми крак беше буквално надробен. Цяло чудо е, че съм оцеляла.“

По думите ѝ първоначално не е получила адекватно лечение и това е довело до допълнителни усложнения, включително тежка инфекция, с която се е борила години наред.

Новата операция и големият страх

И до днес Кристин е изправена пред трудни решения за бъдещето на крака си.

Снимка:

Лекарските мнения са различни – някои съветват да не предприема нова операция, други смятат, че има шанс състоянието ѝ да бъде подобрено.

„Имам надежда и не съм се отказала. Да, има рискове, но съм готова да ги поема.“

Най-тежкият срив

Макар да е свикнала хората да я възприемат като силна, Кристин признава, че съвсем наскоро е преминала през тежка депресия.

„Месец и половина не ставах от леглото, не се хранех, плачех постоянно.“

Причината е страхът от предстоящата операция и натрупаната умора от години лечение и болници.

Изходът идва в момент, който никога няма да забрави.

„Видях колко е уплашена майка ми и тогава си казах: „Трябва да се вземеш в ръце.““

За отношенията с Дивна

Кристин за първи път говори толкова открито за дистанцията между нея и Дивна след катастрофата.

Тя признава, че е изпитвала гняв, но никога не е обвинявала певицата за самия инцидент.

„Знам, че не го е направила нарочно. На всеки може да се случи.“

С времето обаче е почувствала нужда да постави себе си на първо място.

„Аз трябваше да бъда силната и за двете. В един момент имах нужда някой да бъде силен за мен.“

Въпреки всичко, чувствата ѝ към Дивна не са негативни.

„Освен любов, друго нямам към нея.“

„Страх ме е да бъда щастлива“

Едно от най-силните признания в разговора е свързано с любовта и личния живот.

Днес Кристин е избрала да бъде сама и да насочи енергията си към себе си.

„Искам да дам любов на себе си. Да се събера, защото малко се поразпилях.“

Тя признава, че дори доброто отношение понякога я плаши.

„Да, страх ме е да бъда щастлива. Отхвърлям щастието. Толкова съм се затворила, че внимавам кого допускам до себе си.“

„Станах съвсем различен човек“

Когато сравнява себе си преди катастрофата и днес, Кристин е категорична:

„Ако можех да се запозная с момичето отпреди катастрофата, нямаше да си допаднем.“

По думите ѝ тогава е била самоуверена до крайност и е приемала успехите си за даденост.

Днес обаче се определя като много по-състрадателен човек.

„Съчувствам, помагам и ме интересува как са другите.“

И макар животът ѝ да е белязан завинаги от онзи мартенски ден през 2018 година, Кристин Илиева продължава да гледа напред. Защото, както сама казва, надеждата все още е там – и тя не се е отказала да се бори за нея.

Прочети още:

• Кристин Илиева: 8 г. след инцидента, продължавам да търся вината в себе си 
• Дивна: За важността да останеш на земята, дори когато си звезда