Време за равносметки

Късметът рано или късно ще кацне и на моето рамо
Снимка: Thinkstock

Всеки ден за мен е борба - с мен, с нещата, които ми поднасят животът и ежедневието, с хората, с близките. Всяка една от тези битки аз водя по различен начин и затова наричам себе си воин.

Преди 20-тата си година наблюдавах битките отстрани. След 20 - влизах във всяка битка, без много да му мисля. И днес, след 30 - избирам битките си. Може ли да се каже, че пораснах, че съзрях и помъдрявам?

Не знам!

Както казват будистите, ако не си получил тези рани, то нямаше да получиш тази дарба и нямаше да станеш такъв човек.

С годините аз все повече харесвам и външността си, и личностното си развитие, и отношението си към живота.

Има още неща, които искам да постигна и в личостен, и в житейски план.

По мои наблюдения хората около мен с напредването на възрастта стават по-цинични, по-пасивни, по-арогантни, по-мнителни. В общи линии спират своето развитие.

А аз усещам в себе си все повече сила и жажда за живот и то в един по-осъзнат, изчистен от фалш и нагаждачество живот. Живот, който е изпълнен само с положителни идеи, отношение, позиция.

Не знам аз ли съм сбъркана или кръгът ми от познати е неподходящ.

Моят живот върви под надслов: "Аз ли съм лош човек или просто попадам на неподходящото място, сред неподходящите хора". 

И тук хейтърите ще си помислят, че очерням другите, за да изпъкна аз. На тях ще кажа, че ако не моат да четат между радовете и да извличат послание е по-добре да не четат.

Много пъти съм била обинявана, че се оправдавам за това или онова, че си търся извинение, за да не направя нещо - в повечето случаи в житейски план, но не е така.

Според автора на хюмън дизайн - аз съм социален рибар - хвърлям въдицата и чакам нещо да се закачи. Е, моята въдица все още е празна. Това ме натъжава, но не ме обезсърчава.

Преди да започна да общувам толкова често в интернет си мислех, че съм единствената (не уникална, а сама), но сега знам, че има много като мен. Момичета, които мислят, искат да се развиват, и виждат красотата в живота. Единствената ми тъга, е че аз не съм част от такъв кръг хора. 

И днес аз си пожелавам да стана част от един философско-идеологически женски клуб, в който да пеем като нимфи, да танцуваме като самодиви, да дискутираме като Сафо, и да живеем като за последно!

Най-големият подарък за мен е, че съм независима, че мога да правя каквото и когато си искам, да се обличам както на мен ми харесва, да изразявам гласно мислите си, да съм себе си. Биха ме зарадвали и материални неща, но не биха ме вдъхновили. А както писа Лилана: "след 30 усмивката се държи на въображението и ентусиазма, а те ни карат да вярваме, че сме способни на всичко".

Бъдете горди да наричате себе си с името ЖЕНА!

Автор: Мирослава Ганчева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

На коя известна личност бихте искали да приличате?

Абонамент