В интернет може да намерите текстове с правила и насоки как трябва да се държи и изглежда една жена на 40. Някой от тях са подробни и конкретни дори толкова, че между детайлите се губи същественото.
Но колко са написани от личен опит?
Вече 6-та година пиша в "Колонката на" и си спомням, че идеята ѝ беше "известните" да дават личен пример с мнението, позицията и поведението си.
Затова в този текст ще ви напиша най-важното за мен.
А то може да се обобщи с две правила.
Една жена на 40 знае кое е приоритетът ѝ.
Ако е семейството, като в моя случай, то работата допълва щастието ѝ, но е подходящо избрана, за да не се разкъсва между двете.
Ако е кариерата, то на тази възраст вече е постигнала завидни успехи, но семейството е на заден план, ако изобщо го има. Неслучайно в световен мащаб и у нас по-успелите в професията си популярни или не жени или нямат деца, или все се чувстват гузни за това, че не обръщат достатъчно внимание на семейството си, обикновено зад гърба им са няколко развода, а чести скандали съпътстват живота им.
Затова към първото за мен правило добавям, че жената трябва да е наясно колко е важно и как да поддържа семейния уют, връзката си, външния си вид, уважението и любовта на всички към нея и на нея самата към тях. Трябва да не съжалява за избора си. За да е щастлива, той трябва да е осъзнат и най-добрият за нея. Усещането е същото като с компромисите. Този избор не трябва да е компромис, а съзнателно решение.
Второто мое правило е жената да помни, че за нищо не е късно.
След като е спокойна и не се лута между кариера и семейство има време да обърне внимание на себе си. Това не е егоистично, а напротив. За да може човек да се грижи за другите трябва да е в пълна хармония със собствените си потребности и вътрешния си свят. Ако си мисли, че е пропуснала нещо да не съжалява цял живот за него, а да го направи – пътуване, хоби, образование, чужд език...
Ето например аз винаги съм искала да се науча да свиря на пиано. Още от дете. Тогава моите родители не уважиха желанието ми по ред причини и техни разбирания. Въпреки, че след време музиката стана част от моя живот и завърших и музикално образование, така и не се научих да свиря. Сега обаче съм започнала. И знам, че освен че го правя за себе си, този личен пример ще покаже на децата ми, че всяка една мечта може да сбъдне. Стига много да я искаш.
В този смисъл мечтите на 40 не свършват.
И могат да са реални и полезни. Мечтата ми е като се науча да свиря на пиано, в студиата, в които водя йога, вместо релаксация, понякога да свиря на хората. А когато имам часове по детска йога, да ги започваме с песен, а защо не да направим йога и музикална работилничка заедно. Децата толкова обичат да пеят.
Дори тези две правила мога да ги обобщя с едно изречение – жената на 40 трябва да е напълно щастлива с избора си, за да са щастливи и всички около нея.
И накрая защо "почти" на 40 след като не съм ги навършила?
Защото ако една жена не знае какво да прави със себе си на 39, е малка вероятността след година да е наясно.
Прочетете още от Светла Иванова:
Детайлен или досаден – в това е въпросът
Да правим добро или да не правим лошо?
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
