Свиквам да живея с добър човек

Свиквам да живея с добър човек
Снимка: Pinterest

Михаела Петрова

„Никой не вярваше, че тя ще се ожени повторно, но я виж как й излезе късмета”. На сватбено тържество сме и една много приятна жена на видима възраст около 50, но както се оказа около 60, буди възхищението и лека завист сред свои отколешни приятелки.

„Беше женена за един убавец, дето хич не си го прибираше в гащите” – разказват ми съдбата й, погледната отстрани. „После се разболя и стана много сприхав и раздразнителен. Пиеше и философстваше. Тя разправяше, че бил много умен, верно беше умен, ама така в компания да се забавляваш, не да ти е мъж и всеки ден да му слушаш умнотиите...”

  • „Оу, моля те, умен... егоцентричен интелектуалец, супер много я подтискаше. Тя, не стига, че работеше и гледаше и него, и децата като писани яйца, а търпеше да й се меси в работата. Страхотна кариера можеше да направи в рекламната агениция, ако той не се подиграваше на всяка идея и на всичко, което правят” – добавя другата. „Накрая напусна и стана секретарка на смени, за да не й се бърка. Ама той и тогава не беше доволен, защото се подценявала. А не си даваше сметка, че той я мачка денонощно. Защото и в леглото не знаеше с коя шаврантия я сравнява”.
  • Е, това няма как да го знаеш, може там всичко да си е било наред, след като толкова дълго го търпя...
  • Ами, наред. По едно време, преди да се разведат, на нищо не приличаше.

Докато те говореха, се сетих кой е мъжът-потисник.

Познавахме се бегло от бохемските ми времена и нощното обикаляне от клуб на клуб. Факт е, че беше остроумен. Спомних си, че паднеше ли ми наблизо, ставах като попивателна, правех се, че пиша -и, за да си записвам разни негови реплики и наблюдения, които после използвах в текстове.

Една вечер, когато вече беше болен, ми каза: „Най-хубавото нещо на света е да си женен. Знаеш ли защо? Чувстваш се обичан. И ти личи, и тогава всички те харесват. Дори и да си болен, не те е страх, защото не си сам в това”. Никога не бях виждала жена му, но тогава си помислих: „Ей, блазе й на тази жена”. А сега, докато слушах двете й приятелки, илюзията ми, създадена от него в някакъв светски столичен бар, се обърна на надолу с главата.

Снимка: Pinterest

Едва сега разчетох по друг начин подтекста в думите му. Сваляш някакви жени, изкушени от чара и сладкодумието ти, но имаш свещен печат да не поемаш никакъв ангажимент към тях. „Женен съм и много обичан”. Съжалявам, че ще го кажа, но и за болестта му се отнася същото – „не си сам в това” е означавало „каквото и да ми има, тя ще се погрижи”. Точно толкова сме глупави жените, докато не ни дойде до главата – да поемаме щедро отговорността за всичко, което се случва на обичаните от нас мъже.Дори с безрезервната си обич да им помагаме да ходят по чужди жени.

Съпругата на този хубавец и виден столичен бохем, явно се е осъзнала в някакъв момент. Не научих цялата история. Не зная кога, защо и как са се развели. Но вече не ме интересуваше. Бях потънала в осъзнаване на собствените си истории, в които съм вършила чудеса от храброст от безрезервна обич. От личен опит знам, че когато доброволно се натовариш с емоционалния, професионалния, менталния багаж на свой любим, започваш да даваш на късо.

Снимка: Pinterest

А той става все по-лош, и все по-лош. Все по-взискателен, все по-нетолерантен към твоя живот. Казвала съм го в такива моменти на мои приятелки: „Започна да се държи сякаш ме гони”. Аз лично режа тумора с хирургически нож в такива случаи. Но страничният ефект е, че после дълго време имам непоносимост към идеята за обвързване. Познавам се достатъчно добре, за да знам, че винаги подхождам с безрезервна обич. Затова и подозирам какво се е случило с тази жена и вярвам, че след него не е искала да си помисля за нова връзка.

Нещо такова казаха и приятелките й – че се изправила на крака, започнала е хубава творческа работа, пътувала е, наслаждавала се е на нещата, които обича. Казвала им е, че си е взела своето и не смята повече да се събира с мъж. Срещнала новия си съпруг някъде в чужбина.

Снимка: Pinterest

Не научих много - тъкмо когато започнаха да ми разказват, тя дойде при нас. Жена – магия. Леко плаха, но излъчваща огромна сила. Не много красива като черти, но сияеща, сякаш посипана с диамантен прашец. Излъчваше здраве и спокойствие. Жена, чието присъствие те кара да се чувстваш почтително и в същото време – приятно отпуснат. Приятелките я попитаха как е семейния живот, как още не могат да повярват и колко много й се радват.

А тя отговори кратко и ясно. Отговор, който винаги ще помня: „Свиквам да живея с добър човек”.

Момичетата от моето поколение и от моите среди имахме естествено привличане към лошите момчета. Това беше нормално – те бяха бунтарите на системата. Умните пичове. Бохемите.

Снимка: Pinterest

Може би ги обичахме толкова безрезервно, защото вярвахме, че когато сме заедно срещу системата, имаме повече сила. Може би времето ни беше такова, и ролята ни в него е била точно каквато трябва, но те все пак бяха лоши партньори. Моето поколение – това са жените около 50 години. Все още сме силни, изглеждаме добре и вярваме в силата на любовта.

Може би ни е време единствено да отвикнем от любовните навици, които сме си създали заради лошите момчета. Да проявим търпение към самите себе си, докато свикваме да живеем с някой добър човек. Да развием навика да сме обичани.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент