Тя: "Пази се!" Той: "Дръж се!"

Калин Терзийски
Снимка: Личен архив

Калин Терзийски

В една социална мрежа съвсем наскоро се появи една снимка. Полицай с шлем с леко повдигнато забрало. Той хлипа. Или поне на снимката изглежда хлипащ. Едно момиче, Edna млада жена, го е хванала за ръцете над лактите и му казва нещо. Лицето ѝ изразява съчувствие.

В момента, докато пиша това, снимката не е пред мен. Така че…

Чуйте сега: Не е важно това, което го има, а това, което остава в душите ни.

Глупави са тези, които смятат, че ако съм написал “тя държи мъжа за ръцете над лактите”, а всъщност тя го държи за ръцете под лактите или всъщност – той държи нея, тоест, това което съм написал не отговаря на действителността (коя действителност обаче?) – то аз трябва да се поправя. И още повече – да се засрамя, защото не съм прав.

Аз помня снимката именно по този начин, така е останала в моята душа. И аз знам - моето субективно усещане всъщност e самата истина!

Помислете: Ако един човек има огромен, смазващ авторитет, ние приемаме неговото чисто “субективно мнение” като пълна, жестока, стопроцентова истина. Царят върви гол, но твърди, че е облечен. И всички възрастни ахкат и охкат: Какви красиви одежди има царят! Само едно детенце без никакъв авторитет казва: Царят е гол!

Но никой не му обръща внимание.

Та така. Каквото е в моята душа – то е истината. Помислете, моля, върху това. За вашите си души и вашата истина – естествено.

Това мислене нека бъде облагородяващата гимнастика (за днес) за вашите умове.

И така. Простете за отклонението. То беше важно, за да обясня, че всъщност аз не говоря за друго, а за личните си впечатления, които за мен и според мен са Закон. Само на тях мога да се облегна в този живот. И го препоръчвам и на вас.

Момичето все едно прегръщаше момчето. Досетихте се – протестираща от Протестите прегръщаше полицай. Не точно “прегръщаше“. Още не. Подхващаше ръцете му – за подкрепа. В знак на добронамереност.

Под снимката имаше надпис: Тя: “Пази се!” Той: “Дръж се!”

И аз... Както казах и пак ще кажа: Само моите чувства, само моите впечатления и моите свободни разсъждения са тук. Аз така си помислих.

Аз си помислих така: Ето, това вече е нещо. Така започва.

Така започва революцията. Истинската революция.

Не помирението, не примирението!

Така започва истинската революция! Защото единствената истинска и смислена и велика и спасителна революция е Революцията на Любовта и Съединението.

Срещу диктатурата на Злобата, Алчността, Подозрението, Отчуждението и Омразата.

Полицайчето било с разкървавен нос. Опитвало се да се противопостави на злобата и агресията. На Едните към Другите. Да спаси Хора от Насилие. И момичето го видяло и го харесало. И изпитало милост и съчувствие. И в тълпата, разлюляна от гняв и безличие, то протегнало ръце и изразило спасително съчувствие. Казало на момчето: “Пази се!”

Защото да се опълчиш срещу движението на поток от лава, на поток от народен гняв – е много опасно. Страшно е. Не гневът на тълпата, а народен гняв! Помнете това.

А момчето-полицай усетило порив на свободолюбиво вълнение и солидарност. Забравило в миг, че е представител на репресивната власт. И казало: “Дръж се!”

Да. На мен ми се струва, че това е началото на истинската революция. Защото нашият тиран е Омразата. И нейният син - гнусното Разделение. 

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти