Пожелавам си август – подивял и разрошен

двойка любов лято слънце залез
Снимка: iStock

Маргарита Петкова

Като жена, която е разпуснала косите си и сутринта е забравила да ги среше. Просто ги е прихванала с първата попаднала ѝ шнола, колкото да не ѝ пречат под жарките целувки на слънцето. Като мъж, който набързо е облякъл свалена от простора риза и без да я закопчава е направил първото за деня кафе. За себе си и за жената, разбира се. За двамата си. Защото августовските нощи са кратки и горещи. В който смисъл си изберете, най-добре във всичките.

Защото всичко за всекиго има различен смисъл, най-естественото нещо на света е да виждаме нещата различно. Дори когато са споделени. А август е най-споделеният месец, този, в който хората са най-много и най-плътно заедно. Не само защото е отпускарски. Не само защото е последният, в който вакханалията на сезона е в своя апогей. Не само защото се ловиш за всеки негов миг като за последната сладостност на лятото и първото пожълтяло и отронило се листо от дървото свива топката в стомаха ти пред неизбежността на посягането към дреха, за да наметнеш с нея голите си рамене.

двойка любов лято слънце залез
Снимка: iStock

Защото първият дъжд, все още летен, все още весел и чакан, просмуква под кожата ти потреперването пред невъзвратимостта на безгрижните мигове, когато забравяш, че те чакат куп работи за вършене. И които ще свършиш, разбира се, но не през август, не през август, който… Ами който така или иначе свършва. Всичко свършва, за да се повтори пак и пак. Но никога не точно този. Може да е сто пъти по-наситен, по-отмалял, по-влюбен, по-авантюристичен, по-нежен, по-небрежен, по всякакъв, но не точно такъв. Нищо не е такова, каквото е и каквото е било.

Тънката носталгия на август е най-необяснимият вкус, който пазиш през всички останали месеци.

двойка любов лято слънце залез
Снимка: iStock

Следите от морска сол по раменете ти сякаш остават неизличими, както и разликата в тена на онези места, скрити от чуждите погледи. Само твои и на още един човек, хайде да не бъдем чак толкоз благоприлични, а? И дъхът на неистово разцъфтялите се детелини, и жуженето на пчелите, и нощните звуци, които само през август се чуват по-ясно, не знам защо, и шепотът на вятъра в тревите, и славеят, чиито кристални трели се разсипват зад отворения прозорец, и напечената земя под стъпките ти, всичко, което го няма в друго време. Само през август.

Тогава, когато природата прибира полите си, почиства ги от полепналите репеи и ги изпира за последно в започващите да охладняват ручеи. Бавно се заема със стягането на багажа, да, има още време, има още горещина и слънце, и мирис на треви, и кротко припляскване на вълни, още мъничко, още малко повече, но… Кестените вече са наежили зелените си дрешки и скоро ще започнат да тупкат по земята като гланцирани миниатюрни сърчица. Просто август ще остави сърцето си на септември и ще се качи в последния вагон на лятото, а ние… Ние ще му махаме за довиждане, не за сбогом.

двойка любов лято слънце залез
Снимка: iStock

Скъпа, казва тихо Скъпият, докато лежа на рамото му в тревата и гледаме нощния небосклон, август не е следобедът на годината, както всички цитират един писател, август е див звездопад, гледай – две звезди наведнъж се стрелнаха надолу, пожелай си нещо!

„Пожелавам си август“, шепна беззвучно и вадя една сламка от разрошената му коса, а звездите слизат в очите ни.

двойка любов лято слънце залез
Снимка: iStock

Още от Маргарита Петкова:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти