„Ти си ми най-близкият човек“ - няма начин да не сте го чували. Най-често от хора, които се оказва, че са ви доста далечни. Има неща, дето е по-добре да не говориш за тях, да не ги обличаш в помпозни думи, да не декларираш отношения, привързаности и обвързаности, защото тръгнеш ли да се обясняваш, значи искаш да представиш себе си или ситуацията не точно такава, каквото е.
Истинските състояния не се нуждаят от обяснения, те се чувстват.
И никакво афиширане не може нито да ги скрие, нито да ги разкрие. Още по-малко – да ги докаже. Водопади от изящна словестност – цял живот ще те обичам, винаги ще съм до теб, каквото и да става, ти си ми на първо място, ох, чудя се дали да се потреса, или да се затреса в хомеричен смях, не че не съм ги чувала, не ги чувам и никой не може да ме застрахова, че ще престана да ги чувам.
Отначало е сладко. Отначало вярваш. И този, който ти ги говори, също си вярва. Това е на ниво първа обич, първи стъпки, първи копнежи и тежнения, после започваш да си даваш сметка как най-близкият ти (уж) човек, те е настъпил по мазола, защото знае точно къде се е образувал от тесните обувки на отношенията ви. Добре е да запазите усещането от тази болка, полезно е при обуването на следващия чифт обувки.
Близостта е точно като обувките, никак не е прозаично това сравнение. Виждаш на витрината едни обувки, влюбваш се в тях от пръв поглед, точно, ама точно за такива си мечтал цял живот (цял до тук, де), влизаш, пробваш, оглеждаш се – идеални са, щастието е пълно! Целият свят е в краката ти! Е, на втората пряка усещаш леко пристискване, на пресечката към вкъщи единият ти крак е като в менгеме, ама крачиш уж бодро, на стълбите вече провлачваш крачка, а пред вратата единственото ти желание е по-скоро да ги сриташ още в антрето и да си отдъхнеш. Разбира се и да излекуваш пораженията.
Щото следващите няколко дни ще се чустваш уютно само в старите си домашни чехли. Не е ли същото с отношенията? Помислете. Същото е, нали? И не става въпрос за удобство във физическия или комерсиален смисъл на думата, а за уют. Духовен и душевен. За близост, която е заедност – от погледа до обятията. Делене не като разделяне, а като поделяне. И споделяне.
Да си легнем заедно, но на сутринта да си разделим поравно филията хляб, останала от оня ден, защото вчера сме забравили да купим хляб. Това е близост. Не гръмкото „Ти си ми най-близкият човек“, защото това можеш да го кажеш дванайсет пъти на ден на различни хора и дори да си вярваш.
Зависи кого за какво чувстваш близък или какво ти трябва от негова страна. Обикновено второто. Искаш любов, искаш подкрепа, искаш демонстрация на близкост. Но демонстрацията не е близост. Забелязахте ли как променя смисъла една буква? Близкост и близост са различни неща. Много различни. И само който има истинската близост, може да направи разликата. Ама колцина са подпетили най-чудните на света обувки, за да разберат, че чудността е в това, да не ти образуват мазоли. Скъпи, викам, защото пак е станал преди мене и е включил кафеварката, къде са ми чехлите? На мястото си в коридора, смее се, снощи така и не стигнахме до тях, сега ще ти донеса филийка с масло и шарена сол, после ще сляза до магазина за хляб.
