На днешната дата - 28 септември, Стефан Командарев празнува своя 60-и рожден ден – повод да си припомним пътя на един от най-разпознаваемите съвременни български режисьори, сценаристи и продуценти. Преди киното идва медицината, а преди режисьорския стол – работата в болница. Именно един на пръв поглед случаен професионален епизод обаче променя посоката на живота му и го отвежда към света на киното. Днес името му се свързва с филми като „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Съдилището“, „Посоки“, „В кръг“ и „Уроците на Блага“ – продукции, които разказват за България без излишен блясък, но с човешка чувствителност и силно социално послание.
От медицината към киното
Стефан Командарев е роден на 28 септември 1966 г. в София. Завършва 9-а Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, а през 1993 г. се дипломира във Висшия медицински институт. След завършването си започва работа в Александровска болница и специализира детска психиатрия. Именно там се случва нещо, което впоследствие ще се окаже съдбоносно за неговия професионален път. В болницата получават дарение – две камери, малък монтажен пулт и магнетофон. Първоначалната идея е техниката да бъде използвана за заснемане на психотерапевтични сесии, които да бъдат гледани от студентите. На младия лекар е възложено да се занимава с това. Така Командарев постепенно се докосва до камерата, монтажа и разказването на истории чрез образи. Както самият той разказва, именно тогава се „заразява“ с киното. По-късно продължава обучението си в Нов български университет и окончателно избира киното за своя професионална съдба.
Първите стъпки зад камерата
Командарев започва да работи както в игралното, така и в документалното кино. Сред ранните му късометражни филми са „Балонът“ и „Случайни чаши“, а през 2000 г. режисира „Пансион за кучета“. Постепенно документалното кино се превръща във важна част от творческия му почерк. Сред документалните му проекти са „Пътят на хармонията“, „Хляб над оградата“, „Азбука на надеждата“, „Градът на жените Баданте“, „Русенската кървава сватба“, „Доброволци“ и „Живот от живота“. Самият режисьор не поставя рязка граница между двата вида кино. Според него и документалното, и игралното имат свой собствен чар – едното се опитва да улови реалността, а другото позволява на режисьора сам да я създаде.
Големият пробив – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“
През 2008 г. Командарев създава филма, който го превръща в едно от най-интересните имена на българското кино – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Историята, вдъхновена от романа на Илия Троянов, съчетава лична памет, семейна история, пътуване и търсене на идентичност. Филмът получава над 35 международни награди и е разпространен в повече от 90 държави. През 2009 г. попада и в краткия списък за номинация за „Оскар“ за чуждоезичен филм – сериозно международно признание за българска продукция.
„Съдилището“ и „Посоки“ – кино, което говори за България
Следващите години затвърждават характерния почерк на режисьора. „Съдилището“ от 2014 г. печели „Златна роза“ за най-добър филм, а през 2015 г. е избран за българското предложение за „Оскар“. През 2017 г. идва „Посоки“ – филм, който разглежда живота на София през историите на таксиметрови шофьори и техните пътници. Продукцията е включена в официалната селекция „Особен поглед“ на фестивала в Кан през 2017 г. Три години по-късно „В кръг“ продължава тази посока – кино, което не просто разказва история, а се опитва да покаже обществото през неговите противоречия.
„Уроците на Блага“ – един от най-големите успехи
През 2023 г. Стефан Командарев представя „Уроците на Блага“ – филм, който се превръща в едно от най-значимите постижения в кариерата му. Историята проследява възрастна учителка, попаднала в капана на телефонна измама, и поставя теми като достойнството, самотата, моралния избор и оцеляването в съвременното общество. Филмът печели голямата награда „Кристален глобус“ за най-добър филм на фестивала в Карлови Вари, а Ели Скорчева получава наградата за най-добра женска роля. Продукцията печели и наградата на екуменическото жури. „Уроците на Блага“ е и българското предложение за международната категория на „Оскарите“ за 2024 г.
„Made in EU“ и новите истории
Командарев продължава да работи активно и през последните години. Филмът му „Made in EU“ от 2025 г. получава голямата награда за най-добър филм на фестивала „Златна роза“ във Варна. Продукцията получава международно признание и през 2025 и 2026 г., включително награда на критиката в Арас, Франция, награда на публиката в Хихон, Испания, и награди на фестивали в Германия и България.
Не само режисьор
Той не се ограничава единствено до режисурата. Командарев е сценарист и продуцент, а през годините участва в различни етапи от създаването на своите филми. Преминава и допълнителни обучения по кинопродуцентство и кинодраматургия, включително обучения по драматургия с екип от Колумбийския университет в Ню Йорк. Той е член на Европейската филмова академия, на Българската асоциация на кинорежисьорите и на Съюза на българските филмови дейци. Освен това е хоноруван преподавател по режисура на игрален филм в НБУ.
Отличията, които говорят сами
Сред признанията за творчеството му са награди от едни от най-престижните европейски кинофестивали. През 2023 г. Командарев получава наградата „Дарко Братина“ за цялостно творчество на трансграничния кинофестивал „Поклон пред визията“, провеждащ се в Словения и Италия. Същата година е удостоен и с най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ със звезда и огърлие, за цялостното си творчество в областта на киното.
На 60 Стефан Командарев продължава да бъде режисьор, който гледа към реалността без страх и без да я разкрасява. А неговият път – от лекарския кабинет до международните кинофестивали – е доказателство, че понякога най-важните завои в живота идват именно там, където най-малко ги очакваме.
Добави ни в предпочитани източници в Google
Прочети тук:
