Неслучилият се шедьовър на Копенхаген: мраморната църква

06.08.2019 12:00

Един от популярните туристически обекти в Копенхаген е църквата на Фредерик или както е по-известна Мраморната църква. Намира се в непосредствена близост до двореца Амелиенборг (Amalienborg), където живее кралското семейство и статуята на Малката русалка.

Повечето туристи, аз включително, ще минат от там, ще възкликват Ооо! Ууу! Вери найс!, ще правят куп снимки и селфита със сградата и ще си продължат по пътя.

Пък и какво толкова да му се замисляш? Катедрала като катедрала, не толкова голяма колкото други из Европа, но пък доста красиво издържана в рококо стил.

Чак когато реших да потърся повече информация за Мраморната църква, се натъкнах на изключително интересни факти за нея. Бих добавила, че останах и леко разочарована, научавайки колко е ощетен първоначалният проект и как близо век и половина строежът на сградата е бил зарязан да тъне в руини и забрава.

На илюстрацията по-долу са сравнени оригиналния проект на архитекта Николай Ейгтед (Nicolai Eigtved) с това, което финално е построено и ние виждаме днес.

Няма как да не изпитам разочарование, като си помисля колко ли по-величествена би изглеждала Мраморната църква, ако бе завършена по първоначалния план и то изцяло от мрамор, каквото е било желанието на Николай.

Нека обаче започна историята от началото ѝ.

Николай Ейгтед (роден 1701, починал 1754), който е бил един от най-значимите и плодовити архитекти за времето си, заедно с още свои колеги е сътворил проект за кралски, да го наречем, квартал, издържан в рококо стил. Така се ражда Фредерикстеден, което най-общо може да се преведе Градът на Фредерик или по-конкретно Кварталът на Фредерик. Името не е случайно, след като по онова време на престола на Дания гордо стоял крал Фредерик Пети.

Фредерикстедан и до днес е най-значимият и мащабен рококо проект в Европа.

Наред със замъка, къщите, улиците, площада и т.н. се нарежда и Църквата на Фредерик, за която арх. Николай решава, че ще бъде издържана изцяло в мрамор.

Основната цел на проекта е била да се ознаменува подобаващо 300-годишния юбилей от коронацията на първия владетел от клана на Олденбургите.

Бърза вметка – Олденбургите са европейска династия от северно-германския район, която представлява една от най-влиятелните и древни кралски династии. Олденбургска кръв тече във вените на почти всички съвременни европейски кралски личности, особено на тези в Дания, Норвегия, Швеция, Исландия и Гърция.

Първият камък на градежа е положен от крал Фредерик Пети на 31 октомври 1749, но в последвалите години еуфорията спада и строежът се бави. Част от причините за това са орязване на бюджета и смъртта на главния архитект през 1754 година.

През 1770 г. Йохан Фредерих Струенсе – кралски доктор, поддържащ скандална връзка с кралица Каролине Матилда и претенции за датския трон, захвърлил плановете за църквата така, че да се загубят вовеки. От този момент започват 150-те години забвение и потъване в руини на Мраморната църква…

Трудно ми е да повярвам как век и половина замислената като толкова мащабна, че и важна сграда е зарязана недостроена да се руши и да бъде препикавана от хора и кучета, пък около нея да се строи и развива освен кралския замък, един от най-аристократичните и елитни квартали в Копенхаген.

Но човешката безхаберност е безкрайна.

Настъпва 1874 г. и Андреас Фредерик Кригер – тогавашен министър на финансите на Дания, решава, че повече тая работа с църквата не може да стои така и сключва сделка с бизнесмена-магнат Карл Фредерик Титген по възстановяването на сградата.

Според договора Титген купува църквата за 100 000 ригсдалера (Rigsdaler е валутата на Дания преди сегашната крона) и се задължава да я възстанови в близък до първоначалната идея вид, а след това да дари сградата на град Копенхаген. В замяна Титген ще получи правата за разпределяне и развитие на съседните на църквата имоти. Сделката е предизвикала сериозен скандал, особено с факта, че нито един от тия сто хиляди ригсдалера не е бил изплатен кеш, а районът около Мраморната църква е от ключово значение за града. Стига се до съд, като министър Кригер е обвинен в корупция, но в крайна сметка бил оправдан и всичко приключило с пълното дострояване на църквата. Освен изключително способен бизнесмен (някои основани от него компании и до днес функционират успешно), Титген бил и филантроп, любител на изкуството. Той финансира с лични средства завършването на катедралата, която най-сетне официално отваря врати на 19 август 1894 г.

Архитект Фердинанд Мелдал (Ferdinand Meldahl) е бил назначен да завърши делото на колегата си Николай Ейгтед и трябва да кажа, че добре се е постарал. Поради финансови ограничения църквата не бива издигната грандиозна и щедра по първоначален план, нито пък е изцяло от мрамор, а преобладава варовикът, но все пак е величествена и заслужава внимание.

Сградата може да се похвали с най-големия църковен купол за цялото Скандинавие и всъщност, вдъхновението за нея идва от фантастичната базилика Свети Петър в Рим.

Входът за Мраморната църква е свободен за всички, настоява се единствено за пазене на тишина. Това е една от най-желаните катедрали за венчавка в Дания и с право – интериорът е невероятно красив и щедър, точно както повелява рококо стилът.

И да знаете – вътре няма място за палене на свещи, но можете да приседнете на скамейките и да се заслушате в църковната тишина, в която отеква величието на вековете.