Кейти Пери и Джъстин Трюдо вече са официална двойка и в Instagram (СНИМКИ)
6 години без кралицата на комедията Стоянка Мутафова! Жената, която караше България да се смее!
Коледно чудо: Дебора Михайлова показа новия си приятел в емоционален пост
Лекарят, който е доставял кетамин на Матю Пери, беше осъден на 30 месеца затвор
Антония Петрова-Батинкова се сбогува с тропическия рай (СНИМКИ)
Изненада! Майли Сайръс отново каза "ДА", кой е щастливецът
Бритни Спиърс на 44: Вижте най-иконичните ѝ изпълнения (СНИМКИ)
Кой е компромисът, който Чарлз направи за Камила?
Калин Врачански винаги е изглеждал уверен, силен и малко недостъпен, но зад това стои притеснителност, която той рядко показва.
„Може би тя ме прави да изглеждам дистанциран и хората си изграждат друга представа за мен“, разказва актьорът пред Мон Дьо. „А истината е, че най-сериозен съм единствено в работата си.“
В кариерата му първият голям „счупен стереотип“ е ролята на Квазимодо в „Парижката Света Богородица“. Дотогава му дават все роли на „принцове“, а той иска да върви по друг път.
„Тогава рязко счупих представата за това как един актьор влиза в едни и същи релси.“
След 40-те Калин започва да гледа на света по-реалистично: „Започваш да виждаш лошите неща, за които преди това си затварял очите. Но те не минават.“ Говори открито за протестите, за политическата циничност, за разочарованието.
„Хората са отвратени. Нито една партия не удържа на думата си. И си казваш – за какво да гласувам? И аз съм си го казвал, но вярвам, че трябва. Иначе нищо няма да се промени.“
Според него липсата на просвета е най-големият проблем. „Кой ни заглушава? Този, който има интерес хората да са безразлични. Когато няма образование и култура, няма въпроси. А когато няма въпроси, няма и промяна.“
Разказва и за разминаването между истинския живот и малкия град, в който е израснал – Роман. „Много неща не достигаха до нас. Протестите през 97–98 съм ги гледал само по телевизията.“ Сблъсъкът с големия град идва, когато влиза във ВИТИЗ. „Видях свят, който ме разтърси. Майка ми казваше, че съм треперел от вълнение на сцената.“
Калин никога не е напускал прожекторите нарочно – просто е човек, който предпочита светлината да пада върху работата му, не върху личния му живот.
„Интервютата са част от професията, знам го. Но аз наистина се притеснявам.“ Не би махнал нито един елемент от актьорската професия, защото дори тези, които не знаят какво правят в началото, могат да се научат. И той самият никога не е мечтал за сцената като дете. „Аз не знаех за тази професия. Влязох във ВИТИЗ на 17 – бях дете.“
Когато разговорът стига до любовта, Калин се разтваря напълно.
„Когато станах баща, разбрах, че нищо не знам за любовта. Бащата в началото е като сателит – още не си нужен. Но изведнъж детето започва да те познава, да общува с теб, и това чувство се засилва всеки ден.“
Страхувал се е единствено от нещо: „Че мога да бъда неадекватен. Това дете зависи от теб. И ако не реагираш навреме, какво става?“Иска да даде на дъщеря си здрава ценностна система – морал, семейство, състрадание към хората и животните. Не би искал да наследи „торбичките под очите“, които са му семейна черта.
За любовта със Златина Ранкова говори с нежна усмивка. Запознават се покрай приятели, много преди да бъдат двойка. „Знаех, че Краси Ранков има дъщеря, но не знаех коя е. Когато я видях, си казах: ‘Ти ли си?’. После казах и на него. Той ме погледна и каза: ‘Имам пушка’.“
Опитват да бъдат заедно, но тя живее в чужбина. Разделят се, остават приятели… и 10 години по-късно съдбата ги среща отново. „Не сме го планирали. То просто се случи.“
Калин казва за нея само едно: „Тя е много яка. И затова аз трябва да бъда достатъчно як, за да бъда до нея.“
А дали е?
„Надявам се. Щом съм още до нея.“
