Освен с шантава си мода, веселата кралица и малката русалка, Копенхаген е известен и с колоездачите си. Интересното е, че времето в Дания никак не предполага основното средство за придвижване да е велосипедът, но ето, че няма датчанин без колело и вело-трафикът сутрин и вечер е нещо страшно.
Oт години насам кралството развива градската инфраструктура така, че да е възможно по-удобна за каране на колело и на две гуми можеш да стигнеш буквално навсякъде.
Единствено в метрото и автобусите има строги ограничения кога може да се качиш с велосипед, за да не пречиш на останалите пътници, но като цяло можеш съвсем спокойно да стигнеш до която точка в града с колелото си и съответно да се върнеш обратно.
След петък и събота вечер се наблюдава забавното явление на куп зарязани из храсти и кьошета велосипеди, чиито собственици са попрекалили с шнапса и бирата, забравили са къде са паркирали и по живо и здраво, с лакатушене на два крака крака и една ръка са се прибрали до дома си.
Датчаните предпочитат да карат колело до работните си места, като много от офисите имат бани, удобно предложени да се изкъпеш след сутрешния тур дьо Копенхаген.
Аз също съм сред редовно въртящите педали + дъщеря ми в детска седалка отзад на малкия ми червен корвет (както наричам колелото си).
Трябва обаче да споделя, че колкото и романтично да е подобно придвижване, не е съвсем като картинките из пинтерест и напудрените снимки в инстаграм.
Първо що се отнася до модата – ако си мислите, че можете да карате колело с дълга ефирна рокля в бохо стил и сламена шапка в комплект със слънчеви очила и дълги обеци, то мога да ви гарантирам, че почти всичко от главата ви ще бъде издухано две пресечки зад вас от скандинавския вятър, който най-обича смелите модни решения. А дългата пола може да причини най-тежкото падане в живота ви, като се омотае в спиците на колелото. С ужас и почуда гледам към жени, решили да се качат на велосипеда си с дълго манто, пола или рокля. Това е инцидент, чакащ да се случи и никога не поемайте подобен излишен риск.
Отделно трябва да имате удобни обувки, за да стъпите без проблем на земята, ако ви се наложи при спиране на някой светофар, а да не забравяме и локвите, които ги има навсякъде по света, а в дъждовна Дания даже в повече. Те ще нашарят гърба и крачолите ви с кал, затова ако твърдо сте решили да карате велосипед облечени като модна икона, се движете особено бавно.
И за да бъда напълно искрена, мога да кажа, че ако сте туристи в Копенхаген, то изцяло избягвайте да се качвате на велосипед.
Наясно съм, че това звучи малко грубо, пък и мнозина искат да се потопят в местната атмосфера и за целта се насочват към колелото. Проблемът се корени в това, че вело-трафикът в Копенхаген е изключително натоварен и хората използват колелото, както в България се ползва автомобила – да оставиш децата на градина, да идеш на работа, после да напазаруваш, да вземеш децата, да се прибереш у дома и т.н. И когато бързайки по задачите си видиш група заблеяни турсити да се шматкат на зиг-заг по алеята, неуверено държейки кормилото, почваш леко да се напрягаш и много да внимаваш, като ги заобикаляш.
Истината е, че датчаните са изключително спокойни и отзивчиви хора, винаги готови да помогнат, но по отношение на велосипедите и вело-трафика са крайно раздразнителни.
Самата аз, карайки колело из трафик-джунглата на София, си мислех, че без проблем ще се справя и в Копенхаген. След като няколко пъти бях овикана (може би и напсувана, датският ми е още слаб), озвъняна със звънци десетки пъти, се усетих, че май не се справям добре. Впоследствие си дадох сметка, че съм правила някои от основните грешки на всеки новак или турист, който не спазва основните правила за движение на колело, а именно:
- стой в дясната част от алеята, което е “дясната лента”, за да освободиш лявата, където се движат по-бързите;
- давай абсолютно винаги сигнали с ръка, когато ще завиваш или спираш
- движи се с адекватна скорост;
- следи светофара за колоездачи
- не прави глупости, като да се опитваш да снимаш с телефона си, докато караш;
- проверявай дали светлините ти работят, особено ако караш след залез.
За да съм честна, трябва да кажа, че голяма част и от самите датчани не са изрядни велосипедисти. Лично аз особено много се дразня на тези, които карат един до друг, за да си говорят или се държат за ръце или дори се целуват! Жестоко пречат на трафика, запушвайки цялата алея.
Колкото да ми е изумително, често виждам и такива, които пушат, докато въртят педалите, да не говорим за ядене, говорене по телефона, писане на съобщения и т.н.
Е, съответно съм ставала свидетел и последстващите инциденти като изпуснати и строшени телефони, залитания, падания, сблъсъци с други велосипедисти и не на последно място – глоби от полицаите.
Датската полиция не си поплюва и като нищо ще ви лепне глоба, ако нямате светлини на колелото отпред и отзад, застрашавате движението, карате на непозволено място (като тротоара или автомобилния път) или държите дете в себе си. Носенето на бебе в слинг или ергономична раница и карането на колело е абсолютно забранено, въпреки че според мен дори един африкански павиан ще се сети, че това не трябва да се прави.
Вместо заключение мога да кажа, че каквото и да е, за мен карането на колело из града си остава най-приятният, удобен и готин начин за придвижване. Важно е само да пазиш спокойствие и главата си. И без значение дали карате велосипед в Копенхаген, София, Тоскана или Каспичан, спазвайте винаги правилата (и добрия тон), за да запазите в добра форма както настроението, така и тялото си.
Още от Лилия Дюлгеров:
-
Страшната сила на родните суеверия и поверия
-
3-те неща, на които ще науча дъщеря си (внимавай да не изпепелиш душата си)
-
Майната им на бръчките, да остарееш е привилегия!
-
Как най-сигурно да си съсипеш живота?
-
Обичана и обезглавявана – историята на Малката русалка
-
Бюджетно пътуване до Копенхаген – какво и къде да видим за без пари
