Свръхчовешките суперсили на новите майки

19.07.2019 10:30

Може би вие не знаете, но аз веднага ще ви кажа, че когато се сдобиеш с дете, не само получаваш доживот титлите “майка” и “родител”, но и постепенно придобиваш наръч суперсили. Специфичното на тези сили е, че не осъзнаваш кога точно си ги овладял, а понякога дори не се усещаш и кога ги прилагаш. Факт е обаче, че ги имаш и ти спасяват живота (и този на бебето) ежедневно.

За да не ви държа повече в съспенс и да увъртам, почвам изброяването:

Да се разделиш на две и в един момент от един човек да станете двама (после да не се чудим защо още първобитните общества са боготворили жената, женското тяло е егати мистерията);

Да се превърнеш в генератор на мляко или иначе казано тялото ти вече да е снек бар;

Да си убедена, че и с вързана на “ако” коса на върха на главата и омазан анцуг изглеждаш добре и можеш да отидеш на разходка;

Да умираш от завист, когато мъжът ти тръгне за работа и през целия ден ще комуникира с членоразделни звуци без никой да повръща и ака върху него, нито пък да му реве в ухото и въпреки това да продължаваш да го обичаш и да се радваш, че се прибира вкъщи, за да бъде оповръщан, наакан и ореван (повече от теб, по-малко от бебето);

Да успяваш с една мокра кърпичка да избършеш петното от блузата си, окапаното на масата и праха от телевизора (за който си забравила как се включва, защото кой ли ти има време за телевизор);

Да се чудиш какво по-напред да свършиш, след като бебето най-сетне е заспало следобедна дрямка – да си вземеш душ, да разтребиш вкъщи, да почетеш книга, да погледаш телевизия, и накрая да заспиш на дивана неусетно и дълбоко като пор;

Да се събуждаш обляна в пот, питайки се “КЪДЕ ОСТАВИХ БЕБЕТО?!”, после да се сетиш, че то още спи в леглото си и така месеци наред без да получиш инфаркт;

Да научиш наизуст всички скърцащи места на пода и да ги избягваш дори със затворени очи;

Да успяваш с една ръка да се справяш чудесно с разнородни задачи от това да приготвиш формула/каша/кафе, до гримиране и оправяне за излизане, докато с другата държиш бебе;

Да се научиш да закусваш, обядваш или вечеряш (защото коя майка има време за три хранения на ден?!), докато носиш бебето в ерго раница (съответно после му чистиш главичката от трохи и парчета краставица);

Да управляваш натоварена с бебе, покупки и 10 кила излишни неща детска количка по-добре от който и да е пилот в което и да е рали състезание;

Да вдигаш и пренасяш количката през стълби, шахти и неравности всякакви като истинска спартанска майка;

Да потушаваш бебешки плач и драма по 155 пъти на ден без нито веднъж да се разревеш ти самата (или поне един път, айде);

Да продължиш да обичаш приятелките си, чийто живот все още се върти около личното време, наспиването, новите дрехи и веселите пътешествия;

Да продължиш да обичаш родителите си, които не спират да ти дават непоискани (и неефикасни, даже досадни съвети);

Да продължиш да обичаш родителите си, които ще продължат да питат “а детенцето как е?!?!”, когато ти едва се държиш на краката си и на този свят изобщо;

Да се чувстваш ужасно депресирана и нещастна, а да си наясно, че всъщност преживяваш най-голямото щастие;

Да си с ясното съзнание, че няма да се справиш, но силно да искаш второ дете;

Последната мисъл в главата ти, докато припадаш вечер в леглото е, че си ужасно благодарна на цялата вселена за всичко, което ти се случва и колкото да мрънкаш на моменти, да не искаш да замениш с нищо друго живота си на майка и ревливия вързоп, спящ в кошарата до теб.

Още от Лилия Дюлгеров: