Много се говори за възпитанието на децата, много се пише и чете по въпроса, има най-различни школи, обещаващи да превърнат детето в образцово и безпроблемно създание, стига да спазвате повелите им.
Всичко това е чудесно, а може би и доста нужно, но аз като майка повече мисля как да обясня на дъщеря си какво е истинската любов, отколкото защо е важно да казваш “добър ден” и “довиждане”.
Не че нямам намерение да я науча на обноски, но в моя мироглед доброто поведение, изискано от обществото идва по-долу от стремежа към щастлив живот.
Защото за да умееш да бъдеш щастлив, трябва първо да си бил научен на няколко важни неща.
Затова и ми се иска да дам на дъщеря си три съвета, които смятам за основополагащи на щастливия и достоен живот, а самата аз ги научих през годините бавно и чрез (горчив) личен опит.
Нямаш нужда от мъж, за да бъдеш завършена личност
Няма такова нещо като “вече ти е време”. Наличието на партньор в живота ти не го прави щастлив или идеален. Само ти сама можеш да прецениш кога и дали искаш да имаш някого до себе си. Да си сама не е нещо, от което трябва да се срамуваш, без значение какво натрапват околните като мнение или стереотип. Даже напротив – първо трябва да имаш шанса и свободата да опознаеш себе си като самостоятелна личност и чак тогава ще успееш да откриеш правилния за теб човек.
Инвестирай винаги на първо място в себе си
Не, нямам предвид маникюр, коса, дрехи и т.н. Говоря за образование, умения, професионални качества. Изгради живота си така, че да имаш спокойствието (и самочувствието), че сама управляваш успеха и кариерата си и няма опасност да изпаднеш във финансова зависимост към неправилния човек. Кошмарен е процентът на жени, хванати в капана на нещастни връзки само, защото не могат да си позволят да се изнесат и издържат самостоятелно…
Не моли за любов
Може би най-голямата ми грешка през годините е било да оправдавам неправилното отношение към мен, без дори това оправдание да е било искано от отсрещната страна. Да се боря за връзки и хора, които не просто не си заслужават, но и не желаят, не оценят моята борба за тях. Да пренебрегвам себе си, за да крепя нечие чуждо его, което усетило се толкова възхвалено и силно, смело ме наранява. Да се моля без думи да бъда обичана, когато трябва просто да обърна гръб и никога да не погледна назад.
Не повтаряй тези мои грешки и не минавай по този път, прекрасна моя. Не се притеснявай да изриташ някого от живота си, когато ти носи повече сълзи, отколкото усмивки. Не позволявай пренебрежително отношение към себе си и никога не проси нечие внимание. Ако той няма очи и сърце за теб, не заслужава да стои и минута повече в мислите ти.
Когато усети, че вече не съм дете, а е започнала женствената ми трансформация, баба ми засегна съвсем леко интимната тематика, като ми каза “Внимавай да не изпепелиш душата си, отдавайки се на неправилните хора!”. Кратичък съвет и леко неясен, но и до днес смятам, че е изключително точен. Не позволявай да пламнеш и изгориш в чувства към хора, които не те заслужават, не жертвай интимния си свят и деликатност заради повърхности чувства, не впрягай душата си в неравностойната война с тези, които не те обичат.
Пази себе си – сърцето, тялото и достойнството си. Пази се и не разпилявай качествата и чувствата си там, където ще бъдат смачкани и забравени. Не се притеснявай да вървиш с гордо вдигната глава напред към мечтите си и не позволявай на никого да ти казва, че искаш прекалено много. Човек получава любовта, която смята, че заслужава, затова дерзай и никога не се примирявай с малко!
Добави ни в предпочитани източници в Google
