И така, най-после деветте месеца напрежение свършват и новороденото си е вкъщи. Постепенно родителите разбират, че вълненията едва сега започват…
Ако новият член на семейството е кротък като ангелче, сте ударили джакпота. В много случаи обаче малкият човек агресивно си търси правата, особено нощем. В главите на новоизлюпените родители е върволица от въпроси: защо толкова плаче малкото, гладно ли е, студено ли му е, топло ли му е, защо не спи, защо много спи, болно ли е…
Първият месец след раждането е най-труден за родителите, особено ако е първо дете. На бебето също не му е леко. Това е период на адаптация към новия живот извън утробата. В матката бебето е било на ол инклузив - постоянно хранене без никакви усилия, не се налага дори да диша и гълта, постоянна температура и влага, приятна музика от сърдечните тонове на майката. С раждането нещата се променят. Червата не са „работили“ 9 месеца и сега са доста затруднени - появяват се колики. Лошата новина е, че продължават поне 3 месеца. И за да е истински екшънът - пикът е предимно през нощта (за да разберат и съседите) и късния следобед.
Хормоните, които са преминали от майката към плода, предизвикват полова криза - гърдичките се подуват, срамните устни при момичетата също, има и секрет от влагалището, при момчетата може да се подуят тестисите. Появяват се и пъпки – акне на новороденото. Кожата е суха и се лющи. Всичко това минава до края на месеца без лечение. Кихането за бабите означава тежка болест, но това е естествена реакция на нежната носна лигавица при дразненето от сухия въздух, праха, власинките от дрехите. Хълцането също е безобидно, получава се при раздуване на стомахчето от храна, вода, въздух.
Най-голямата драма е плачът на бебето. С течение на времето майката започва да различава видовете плач – от глад, болка, претопляне, скука, умора, трудно заспиване, каприз (иска гушкане). Важното е да се изключат сериозните причини за продължителния плач. Ако детето плаче дълго и неутешимо, измерете температурата в ануса му (махат се 0.5 градуса). Съблечете бебето голичко и разгледайте за обриви, подсичане, необичайни подутини по тялото, най-вече слабините и тестисите (хернии, хидроцеле). Разгледайте добре пръстите на краката и ръцете, може да са се заплели в тях косми, конци от дрехите които стягат кожата. Огледайте и очите, там също може да попадне косъмче или мигла.
Ако коремчето е много подуто, детето не се изхожда по голяма нужда и повръща, заведете го на лекар. В повечето случаи бебетата плачат от колики, за които има десетки средства, но най-ефикасно е гушкането. Тревожен симптом са воднисти изпражнения с кисела миризма (непоносимост към лактоза) и силни болки, обриви и промяна на изхожданията при непоносимост към белтъка на кравето мляко. Последните две състояние са сравнително редки.
През първия месец младите родители получават толкова много съвети, че съвсем се объркват. Всезнаещите майки от форумите не са най-добрият източник на информация, понякога съветите им са абсурдни. Доверете се на опитен педиатър и следвайте неговите съвети. Любящите баби също дават много съвети, но в днешно време децата се отглеждат по нов начин. Например, не се къпят всяка вечер, хранят се на поискване, не се дава вода през студените сезони, захранването е коренно различно отколкото по тяхно време.
През първият месец на новороденото родителите се сблъскват с нови предизвикателствата и притесненията са нормални. През съмнения и колебания времето минава, детето наддава, расте и се развива и тревогите намаляват. Но не изчезват, следват никнене на зъби, захранване, прохождане, детска ясла, училище, първа любов…И така, цял живот родителите са на пост.
Добави ни в предпочитани източници в Google
