Можеш да я гледаш дълго. Да отброяваш стъпките ѝ. Да изучаваш извивките, походката, погледа. Да си мислиш, че си разбрал всичко за нея. Но ако си видял само роклята – не си видял нея. Не си разгадал същността ѝ. Тя не е нито мигли, нито екстеншъни, нито бюст, нито бедра. Всичко това е отвън. На втори план. То не е важно. Помисли за другото. Външното ще изчезне. Времето ще го стопи. Красивите дрехи ще се износят. Какво ще остане тогава? Ще остане ли нещо?
Истинската жена не влиза в стаята, за да впечатли. Не се движи, за да бъде забелязана. Не се облича по един или друг начин, за да получи одобрение. Нито за да бъде харесвана. Тя просто издишва себе си. И това е достатъчно. Ти вече си възпламенен от страст и друго не те вълнува. Увереността ѝ не се носи. Тя не е част от стила ѝ. Не е купена. Не е добавена. Увереността ѝ е в сърцевината. Оттам идва стойността ѝ. Там, където не можеш да докоснеш, но усещаш. Такава жена не се хвали. Не се разколебава. Не се сравнява с другите. Не се състезава. Винаги прави каквото и когато си поиска. Неуправляема. Неконтролируема до последното действие. Дръзка до безобразие. С нея не можеш да имаш еднообразие. Съблича се, когато сама пожелае. Или когато ти се довери.
Ако си умен, ще забележиш разликата. Ако не си – ще я изпуснеш, докато се прехласваш по визията ѝ. Някои жени се нуждаят от токчета, грим, филтри. Но тя не се нуждае от нищо. Защото вече знае коя е. И няма да те пита за нищо. Дали си съгласен. Тя не се моли да бъде видяна. Не пише статуси, за да бъде чута. Не поддържа образ, а вътрешен глас. И го следва. Роклята може да е червена, черна, с цепка до бедрото. Може да е къса. Може да е дълга. Нищо от това няма значение, ако няма стойка под нея. Ако няма жена, която да стои изправена и да не се страхува от тишината около себе си.
Никоя рокля не е по-гореща от жена, която се чувства добре в кожата си. Ако я срещнеш – не се опитвай да я огънеш. Нито да я моделираш по своите представи.
Не я превръщай в нещо по-удобно. Калъпът ти вече е счупен. Остави я такава, каквато е. Приеми я. Или си събирай багажа и тръгвай. Средно положение няма.
