На бала сме принцове и принцеси - а след него?!

абитуриенти
Снимка: Istock

Росен Карамфилов

Абитуриентските балове са в разгара си – чуват се възторжени възгласи, броене до дванайсет, вдигат се наздравици, родители купуват безбожно скъпи рокли за своите дъщери или пък маркови костюми за своите синове. Самите те навярно струват майка си и баща си, както се казва. Няма лошо – живее се един път, един път се изпращаме, един път ни е бала и за да сме вървежни не трябва да има ала бала, трябва да ни закарат с някоя лъскава кола, за да се покажем колко сме напред пред другите. Не с едни гърди, ами с един силикон, направо! 

Преследва ме едно шесто чувство. Май ценностите необратимо са се размили. Вече самите млади хора се радват на различни неща – на нови устни и нови гърди. На нов айфон и айпад в свят без мечти. Мечти ли казах? Що за нахалство от моя страна? Какви ти мечти – двадесет и първи век е век на прагматизма, на парите, или ако не на парите, на многото пари. 

Материално е станало самото ни мислене, самите ни разсъждения все водят към мола!

абитуриенти
Снимка: Istock

А там – пълно с вещи, които за кратко да ни хвърлят пясък в очите. Да ни заблудят, че сме щастливи. 

Пачката решава всичко – колкото по-дебела е тя, толкова по далеч отиват желанията. От година на година става все по-лошо –  Елин Пелин ни вълнува, само ако ще се падне на матура, ако ли не – какво ни интересува? Изобщо – за какво ни е да ги четем тия „Косачи” , за какво ни е да вникнем в същината на творбата, като най-важното е после да се уредим дотам, че да взимаме висока заплата. Съжалявам, че започнах да говоря в рими, така става като се ядосам отвътре и като съм безсилен да променя реалността около себе си.

Гледам абитуриентите днес. Аз – завършилият преди осем години. Гледам ги и ме обзема внезапната параноя, че вече съм стар за техните вълнения и двоумения на теста по българска граматика. Някак не ме касаят. От друга страна – и аз съм бил на тяхното място.

абитуриенти
Снимка: Istock

Едно не мога да отрека – ще ми се да знаят къде се поставят запетаите. Ще ми се да умеят да пишат грамотни изречения, дори и първото им работно място да е в Макдоналдс. Ще ми се да им пука за нещо. Освен за собствените им интереси. 

Ще ми се, да. Ама аз си падам малко будала. Вярвам в ценности, които се оказват замрели. Въпреки това – бих ги предал на децата си. Нормалните човешки добродетели. За къде сме без тях? Ако ни вълнува само и единствено материята – докъде ще го докараме? На вас, говоря. На младите. Вземете да вдигнете поглед от телефоните. Кой ли ме чува обаче? Ехооо. 

Бъдещото човечество, може би?
Надали.

Още от Росен Карамфилов:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти