Есента ни учи как да се разделяме

11.10.2022 12:00

„Всеки, който си мисли, че опадалите листа са мъртви, никога не ги е гледал как танцуват с вятъра.“ - Шира Тамир

Всяка година ние минаваме пред привидно едни и същи годишни времена - сезони, всеки от които има своята символика, своята роля в годишния ни кръговрат, в житейската промяна, която - заедно и поотделно, застава на пътя ни отново и отново. И всяка поредна година, отвъд това привидно едно и също преживяване, ние сме предизвикани да преживеем промените отчасти или напълно различно, по новому. Защото, осъзнаваме или не това, не само всяка година, но и всеки ден ние растем и се променяме.

Сред сезоните есента е безспорната разноцветна красавица на годината, най-смелият експериментатор с багрите и нюансите. Тя наследява лятото - зелено, пясъчно, горещо, волно.

Заварва ни разгорещени и разпалени, отпочинали, но и поуморени от вълнения и приключения. И започва неусетно да ни успокоява, да охлажда летните ни страсти, да ни подготвя за нов танц в житейското училище, в което непрестанно учим, независимо от възрастта си. Есента грижливо ни облича, подтиква ни да си припомним дома, да се успокоим и забавим, да превърнем нетърпението си в нов ежедневен ритъм, а спомените и мечтите си - в храна на настоящето.

Като добър учител, тя нагледно ни показва как да се променяме, да се „преобличаме”, да бъдем разноцветни, шарени, смели, различни - и в собствените си представи. Учи ни да творим всеки ден разнообразие и красота - отвън навътре и отвътре навън.

След това, разхубавила всичко по пътя си, ни учи и да не се привързваме и вкопчваме ненужно. А естествено и с лекота, като самата нея, да пускаме, да (се) освобождаваме, да се разделяме без страх и тревога - знаейки, че нищо не си отива завинаги.

Още от Авторите

Обагрила природата във всички цветове, есента ѝ помага да съблече чудната си дреха, да танцува смело и възторжено танца на живота под съпровода на ветровете на промените. Помага ѝ, без маска и без грим, отвъд страха, да се освободи от старото, за да си отдъхне, да се погледне с нови очи и да се подготви за новото зараждане на живота, което след нужното време неизменно предстои.

В синхрон с вътрешните ни процеси и нужди, есента нежно ни сдобрява с промяната. А промяната е съпровождана нерядко от тъга - тъга с име и тъга безименна, тъга по онова, което остава в миналото, тъга от неизвестното, което предстои - на всеки поотделно и на всички заедно. Тъга, която е сестра на радостта.

И ако сезоните са настроенията на душата, то в есента живеят и тъгата, и радостта, и страхът, и смелостта да се доверим на смисъла на житейския поток, да се отворим за различното и отвъд страха от промяната и смъртта да творим радост и любов към живота - такъв, какъвто го познаваме, и такъв, какъвто той съществува далеч от всякакви наши представи и очаквания: всеобхватен, щедър, благодатен, търпелив и вълнуващ. Живот есенно разноцветен, познат и същевременно различен до неузнаваемост. Като самите нас.