Дори да тръгнеш, любовта остава

жена залез море лято тъга меланхолия плаж
Снимка: iStock

Добромир Банев

Септември се настанява в календара без да пита. Нито природата, нито времето имат нужда от разрешението ни за каквото и да било. Цветът на морето маскира нежността си в друго синьо – синьо, пред което сякаш губим от своята увереност. Слънцето пада все по-ниско, а щъркелите са замръзнали като крайпътни стълбове, само миг преди да отлетят на юг.

Юг е пълен с копнежи. Неговата примамливост задържа по някакъв начин ентусиазма в нас.

Вървим по хладния пясък и осъзнаваме невероятната красота на това, че сме живи. Вместо черупки от миди, съвсем скоро в краката ни ще се въргалят софийските кестени, неустояли на гравитацията. Всички до един сме приковани към земя, която продължаваме да обичаме.

жена залез море лято тъга меланхолия плаж
Снимка: iStock

А как бихме искали да полетим! Да се издигнем в безкрая на небето, откъдето нещата тук, долу, със сигурност изглеждат твърде различно. Онези малки неща, от които се състои животът ни, също са част от огромния пъзел на вселената.

Населявайки тази малка планета, до един ние сме свързани. Приятелствата и любовите изпълват нашата същност на създания, неможещи един без друг.

Не обичам дългото сбогуване. Не употребявам думата „сбогом“, защото ако нещо е станало вече част от мен, то завинаги намира място в сърцето ми. Дори бившата любов остава завинаги там, докато се взирам в морската шир, обещаваща есен. Дори предателство, което от позицията на времето отдавна е простено.

жена залез море лято тъга меланхолия плаж
Снимка: iStock

Хладният пясък под краката ни кара да бъдем добри.

Има нещо магично в начина, по който лятото бавно си отива. То не отнася със себе си всичко преживяно, напротив. Заради него сме се запасили със спомени, които ще осмислят много други лета. Достатъчно е да хвърлим последен поглед към морето, за да върнем усмивката на лицата си. Достатъчно е само да затворим очи.

Хубавото не ни напуска. Погрешно смятаме, че моментите на тъга определят колко истински живи сме в момента.

Кестените са детска игра за краката на възрастни. Далеч от морето, ние пазим всеки негов аромат, всеки негов цвят, всеки негов шум. Затова сега, докато гледам към правата линия на хоризонта, знам, че отвъд нея надеждата и любовта остават. Тази увереност също е част от безкрайния кръговрат на природата.

Навеждам се и прибирам в ръката си една малка бяла мида. Време е да си тръгна от тук като птица, която копнее за юг. Но знам, че ще се върна, море. Знаеш, че ще се върна.

А сега довиждане дотогава.

море плаж лято залез миди мидички мида
Снимка: iStock

 

Още от Добромир Банев:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти