Ах, този наш (необикновен) живот

ръце часовник време тъга старост спомени живот носталгия
Снимка: iStock

Добромир Банев

Има нещо магично в начина, по който приемаме времето. С всеки отминал ден започваме да приемаме много неща за даденост, а подробностите от пейзажа сякаш се сливат в общо петно като фон, който някак престава да има значение. Стрелките на часовника бързо преминават през окръжността на циферблата, денят и нощта не спират да си играят на гоненица, а сезоните не спират да ни изумяват с категоричността, с която се сменят един друг.

Прогнозата за времето никога не престава да ни интересува.

Един ден осъзнаваме, че за удобство забравяме важни събития и хора. Това подсилва усещането за сигурност в свят, пълен с неприятни изненади и опасности. Сънуваме кошмари, които мигом изхвърляме в кошчето на забравата, докато хубавите сънища често опитваме да направим част от собствената си реалност. Докато само за секунда не изтрезнеем от състоянието на измамния уют, в който съществуваме.

жена спокойствие
Снимка: Istock

Музиката винаги е добър избор да извикаме миналото. Неговата компания пречиства душата и всяка сълза в очите е катарзис, който винаги вещае добро начало. Не е нужно да съжаляваме, но е важно да разберем, че всичко има свой неподражаем смисъл и цена, която винаги така или иначе заплащаме. След толкова изпитания и предизвикателства преживяните радости и любови са моментите, които ни отличават от другите. Всеки от нас има любим аромат, предпочитан цвят и своя представа за романтика.

Животът е необикновен заради цялото разнообразие, бликащо от него.

жена дневник писане спомени
Снимка: iStock

Ако възприемаме за даденост онова, през което преминаваме, любовта остава в картините, които може да не видим, или в романите, които можем да пропуснем да прочетем. Всички ние сме творци, които придават на възторга собствен нюанс, обрисуват го със собствен почерк.

В това се състои магията да се чувстваме истински живи.

жена лампички светлини романтика залез тъга
Снимка: iStock

Щом помним игривите пламъчета на светулките нощем, а със затворени очи още можем да си спомним аромата на люляк, всичко е наред. Любовта може да бъде опустошителна, но раните от нея заздравяват заради доброто, което сме дали с цялото си сърце на другия. Който е обичал истински, не може да бъде лош. Който е способен да прости, ще продължи да се наслаждава на радостта, без да мисли колко му е струвала тъгата в очите.

Животът не чака. Имайте това предвид.

фотография снимки спомени
Снимка: iStock

Добави ни в предпочитани източници в Google

Най-нови

Хороскоп за деня

Какъв е твоят асцендент

Edna пита · Интервю с...

Оферти