Когато мъж избира цветя, вселената се смалява до размерите на цветарския магазин, в който продавачката винаги се усмихва искрено. Такава съпричастност е върховен израз на приятелство, започнало преди секунди. Приятелство, което често измества онова, в което вярваме с цялата си убеденост, с цялото си доверие.
Поглежда първо към жълтите лалета. Очакването на пролетта логично насочва вниманието му към тях, защото греят като малки слънца, хванати в капана на магазинчето. Дали дамата на сърцето му няма да ги възприеме като укор за изневяра или предателство, или ще осъзнае, че жълтото е символ на лукс и успех. Той гледа ту към цветята, ту към продавачката, очаквайки подкрепата, каквато само един истински приятел може да даде.
Но неговата любов го изпълва с радост. Неговата любов е силна и всеотдайна, каквото изразява оранжевото на гербери, поставени в стилна тюркоазена ваза. За него герберите също са част от пробуждането на природата, а вазата е синя като море, което побира любовта на всички хора по света.
Ще свърши зимата, той знае това. Винаги си струва да се върнеш при морето.
Когато мъж избира цветя, погледът му се спира на розовите зюмбюли, защото младостта обича розовото. Но неговата любов вече е факт, тя е проверена във времето с всичките ѝ добри и трудни моменти. Оцеляла е след невинност, каквато познават младите момичета, влюбени за първи път, облечени в прозрачните си розови рокли. Трябва му нещо по-категорично. Продавачката кима в знак на съгласие.
Зеленото е очакван цвят. Съвсем скоро дърветата ще се разлистят, а тревата ще скрие калните градинки между неугледните блокове на града. Затова няма смисъл да залага на него. Мисли за зеленото в очите ѝ. Докато прави своя избор, той сякаш отново потъва дълбоко в тях. Там винаги се чувства добре.
Когато мъж избира цветя, лилавото му напомня за искрената любов. Той вярва, че е така. Ще му се да бъде нещо по-различно, извън убедеността, че сърцето му отдавна е нечие притежание.
Макар да харесва светло синьото, той избягва аромата на синия жасмин. Няма от какво да се притеснява, не изпитва трудност в начина, по който обича. Тя няма нужда нито от подсещане, нито от провокация. Струва му се, че и виолетовото няма да ѝ подхожда. Скромността в любовта не е за предпочитане. Смирението не е нейна движеща сила.
Когато си влюбен, трябва да го изкрещиш на света.
Избира червените гладиоли.
Когато мъж избира червени цветя, цялата вселена разбира, че обича горещо и страстно. Той заявява категоричната си смелост да продължи да обича с постоянство, каквото само безкраят познава. С това е съгласна и усмихната продавачка, докато избира няколко стръка от огромния сноп разноцветни гладиоли.
Вратата се затваря след силуета му, а жената от магазина ще го помни дълго. Такива кратки приятелства правят света по-красиво място. В името на любовта.
