Сигурно всички ние, които завършихме след 89-та година и се докоснахме до "свободата" по някакъв начин, сме се чудили, малко след като сме поиграли покрай баловете, дали да започнем веднага с изкарването на парите и самостоятелния живот или да кандидатстваме в някой ВУЗ.

Аз лично веднага бях решила да уча, знаех къде, как и защо, но въпреки всичко започнах да работя и то още със събуждането след абитуриентската вакханалия, осъзнавайки, че съм попаднала в реалния живот. По-късно поучих 4 години, макар че човек учи, уж докато е жив.

Нима вие всички и до днес не се учите? Учим се да бъдем успешни, да бъдем професионалисти, учим се дори да работим - някои от нас за 6, други за 60 лв. на час, учим се да бъдем деца на родителите си и родители на децата си, учим се да бъдем съпруги, да бъдем духовни, търпеливи, учим езици, компютърна грамотност, учим и другите, без да са го искали от нас.

След като завърших бакалавърската степен ми се учеше още, може би магистратура, докторантура или поне някоя друга специализация, само че работната машина така неусетно ме подхвана, че нещата добиха друга светлина.

Изведнъж разбрах, че нямаме време да се оглеждаме много.
Светът иска промени. Промените се извършват не с говорене, а чрез действия. В динамиката, която все по силно завърта този свят, имам нужда да не закъснявам, не искам да се движа безполезно, не искам да се гримирам, обличам прекалено дълго, не искам да се заседявам с часове по масите, нямам време дори да се разхождам безцелно в моловете. В краен случай бих го направила върху мотор, нали така е модерно напоследък ;)

А сега извинете ме, бързам! Ще помоля Ангел Караньотов да ме поразходи набързо из магазините.
До скоро!