Явор Ралинов от "Клетката": "Лошите герои винаги са по-сладки за изиграване"

Гледали сме го в някои от най-обичаните сериали в ефира на NOVA, но последното му превъплъщение ни е най-любимото. Явор Ралинов превърна героя си от криминалния сериал "Клетката", Валери Гендов – Шандо, именно в това, което трябва да бъде - сложен образ на човек с две лица.

Как се пресъздават такива полюсни качества на екран, когато в живота си добряк с голямо семейство и още по-голяма душа? Поговорихме си с Явор Ралинов именно на тази тема.

Ето какво ни разказа той за работата си пред камерата, за спомените си от студентските години и за прекрасното си семейство:

Още от Известни

Героят ти в "Клетката" се оказа един от двигателите на действието. Лесно ли ти беше да изиграеш образа на Валери Гендов?

Няма лесен образ, особено в този случай, Валери Гендов- Шандо, няма никакви допирни точки с мен като личност и характер, освен това, че и той е актьор. Предизвикателство беше да се напъхам в неговите обувки. Сценарно е замислено много добре, тъй като се появявам в еп.1 като един Валери, изчезвам, и в 9-ти еп. се връщам като съвсем друг човек. Определено има какво да се играе при този персонаж, затова приех ролята и с голямо внимание и отдаденост подходих към нея. Промених се външно, обръснах главата си, пуснах катинарче, опитах максимално да се доближа до характера и психологията на образа.

Как минава един снимачен ден в продукция като "Клетката"? Какво е настроението?

Благодаря за въпроса. Имах късмет да попадна сред разкошен екип от професионалисти, да, не искам да звучи клиширано, но е факт! Партньорството ми с колегите беше адски приятно и забавно, особено с Гергана Данданова, тя е изключителна и да си партнираш с такава актриса е голям шанс. Работил съм по няколко проекта с нея и винаги се получава чудесно. Екипът зад камера - невероятни и готини хора. С голямо желание и настроение отивах на снимки, всеки един знаеше какво, защо и как да го направи и го правеше. Благодаря на продуцентите Hidalgo Productions за възможността да съм част от “Клетката”.

В какъв образ се чувстваш по-добре на екран - на лошия герой или на добрия?

Лошите герои винаги са по-сладки за изиграване, интересни и многопластови, а и без тях няма история и интрига, всичко е твърде скучно. Отрицателните образи определено са по-голямо актьорско предизвикателство за мен, защото в живота съм добро момче.

Говорим си за...

Коя роля е била най-много твоя - образ, в който си се припознал?

Не мога да определя само една, бих казал, че има няколко, които ми доставиха истинско удоволствие да ги изиграя. Любен от “Дървото на Живота”, Методиев от “Откраднат живот” и, разбира се, последния с когото се запознах - Валери Гендов - Шандо.

Кариерата ти се движи между актьорството и рекламния бизнес. В коя сфера срещаш повече предизвикателства?

Да, доста години бях event manager, обичам да измислям щури идеи, да ги защитавам пред клиента и да ги реализирам под формата на събития, доставя ми голямо удоволствие, защото има креативна част, а не просто изпълнителска. Когато получа нова роля, когато започна да я изследвам, анализирам и мисля по нея, процесът е подобен. Разбира се, голямата ми страст е киното, но човек е хубаво да прави различни неща, да се предизвиква и изненадва и най-важното, да го прави със страст и хъс.

Какви са спомените ти от студентския живот в НАТФИЗ?

О, беше твърде отдавна, тогава беше ВИТИЗ. Завърших през 2002, в адски силния клас на проф. Надежда Сейкова. Захари Бахаров, Владо Карамазов, Христо Петков, Лина Златева, Анастасия Лютова, Адриан Филипов, всички бяхме мега сила. Човека с главно Ч, Тя е Космос, Вселена, да, професор Сейкова ни научи да се справяме с всичко и всеки, да се интересуваме от Чехов, Гогол, Достоевски, Шекспир, да работим и вярваме в себе си, да мечтаем и да се впускаме с цялата си страст и вдъхновения към всяка роля!

В последните няколко години българските актьори показаха, че имат място в Холивуд. Мечтал ли си някога за такава възможност или предпочиташ родната сцена?

Това с Холивуд е малко странно, но да, кой не иска да участва в някоя касова продукция и да работи с големи актьори и режисьори. Но аз съм на 44 и съм здраво стъпил на земята, засега опитвам да правя хубави неща тук. Мисля, че има още какво да покажа на българската публика, пък един ден не се знае...

Ти имаш голямо семейство - баща си на три деца. На какво ги учиш и на какво учат те теб?

Тук ме хванахте! Благодарен съм, че съм такъв късметлия с децата, всъщност имам и 4-то доведено момче, което вече е голям мъж, него също си го броя за мое, защото много съм се грижил за него. Прибавяме куче и котка и нещата стават страшни. Ния, Филип, Вяра и Калоян-Владимир са прекрасни създания, наистина съм благодарен, че Господ ме срещна с тях. На какво ги уча ли? По-скоро те ме учат, те са толкова по-напред във всичко от мен, че аз мога само да им се радвам, подкрепям и обичам. Опитвам през годините да ги възпитавам и уча да са добри хора, човечни, състрадателни, помагащи, да вярват в мечтите си и да се кефят на живота.

Иска ли ти се децата ти някой ден да тръгнат по твоя път и да се занимават с кино и театър?

Те сами ще решат какво искат да правят, знаят че ще ги подкрепя с каквото и да се захванат, стига да са щастливи. Голямата ми щерка е челист в Амстердам, малкото момче цигулар, малкото момиче пее, танцува. Артистични са всички, няма спор. Само да са здрави, другото е песен.

Ще се допитаме до твоя вкус за кино. Какво ще ни препоръчаш да гледаме на големия и малкия екран?

Това с препоръките за филм, книга, постановка е доста субективно, пък и аз едва ли съм капацитета, който да препоръчва. За съжаление, не ми остава време за кино и театър. Последно гледах “Диада”, филма на Яна Титова, много ми хареса, поздравления за нея и екипа, мисля че е хубаво всеки родител да го гледа. Иначе харесвам филмите на Фатих Акин, Паоло Сорентино, Уди Алън, Скорсезе, Тарантино и др. Гледа ми се “Добрият шофьр” на Тонислав Христов и “Уроците на Блага” на Стефан Командарев, надявам се до края на годината да успея. Мисля, че и българските сериали вървят в правилната посока, все по-хубави истории излизат.

Прочети също: