Кали
Алармата от мобилния отново озвучи дома ми с добре подбрана от мен самата мелодия и напомни, че новият ден ме очаква, изпълнен с любопитство към задачите, с които съм се подготвила да провокирам както него, така и мен.
Веднага след ставане от леглото сменям тениската за спане със спортен екип. Следва миене на зъбите, приготвяне на сутрешното кафе и подбиране на гимнастика за деня. Искам цялото ми тяло да изглежда добре, имам предвид стегнато и слабо.
Комплекс упражнения, от който се очаква да изгоря натрупаните през вчерашния ден калории, би свършил чудесна работа. Идва сложната част - хранителният режим.
Започвам с ентусиазъм да търся в интернет пространството най-бързата и здравословна диета за перфектна фигура. Попадам на различни такива, които обещават свалянето на 5 килограма за 3 дни, или на вълшебни хапчета, които могат да те превърнат от баба Цоцолана в Олив Ойл и то само за един месец.
“Драги ми Смехурко“, кой изобщо още вярва на тези неща?
А душата?
Не, никога не забравям за нея, за онези изключително важни 21 грама – толкова малко и същевременно най-мощният двигател на живота ни.
Тук орехите, спанакът, спирулината, лененото семе и всички други, препоръчани от специалистите, за дълъг и здравословен живот храни, няма да свършат работа. Освен това, в този случай ми трябва нещо, с което да поддържам двадесетте си и един грама в съвършена кондиция. Ммм, да, в нета – нищо.
В общи линии голяма част от хората днес се интересуват повече от това как изглеждат телата им и изобщо нехаят за състоянието на душата си.
Не и аз!
Затова днес, освен всичко, което съм решила да направя за тялото си, ще нахраня и нея - душата, защото ми е важна и без нея не мога. Подготвила съм си предизвикателен хранителен режим.
За закуска – „Кривата на щастието“ от „шеф” Иво Иванов, който засища глада ми с изкусно подбрана и разнообразна храна за душата всяка сутрин. Ето закуската ми за днес: „ Няма недостатък в този живот, който не може да бъде превърнат в преимущество.“
На обяд – „Пророкът“ от „шеф” Халил Джубран. Обядът трябва да споделя с приятел и ми се казва кой да бъде той. „Приятелят е отговор на вашите потребности. Той е нива, която засявате с обич и жънете с признателност. Той ви е трапеза и огнище – защото отивате при него със своя глад и дирите при него покой.“
По правилата ще почерпя врага си с вечеря от Достоевски в две блюда: „Втората половина на човешкия живот обикновено се състои единствено от натрупаните през първата половина навици.“.
На това му казвам хранителен режим – хем здравословен, хем вкусен. Истинска радост за душата!
Прочетете още от Колонката на Кали в Edna.bg:
Ще планираме или ще импровизираме?
