Кали
Страх ме е!
Защо ми е да бягам? Защо и да се крия? Бягам от кого? Крия се от какво?
Защо е толкова страшно да докоснеш жадувани от теб неща, само за да не получиш пестница от обществения морал?
Колко силно удря моралът и дали ударът му ще нарани болезнено душата? Кой знае?
Казват, че смелостта стои в противовес на страха, но кой ще отрече, че и смелите ги е страх?
Имаш ли достатъчно кураж, за да бъдеш дързък и да опиташ непознатото? Не се ли притичва на помощ и любопитството заедно с надеждата, че вкусът му няма да те огорчи?
Как разбираш кои невидими граници можеш да пресечеш и пред кои да останеш разколебан, оправдавайки страха си с убеденост в лошите последствия от посягането към забранения плод от библейското дърво на познанието?
Нима ако си истински творец на живота си, не би опитал всичко, което ще те доближи до божественото вдъхновение, плод на което е човешкият род?
Нима Бог не ни е дал свободната воля да избираме сами посоките на живота си с всички върхове и спадове?
Оставайки в сферата на умозрението, аз питам: „Не е ли общественият морал ограничение на свободната ни воля и сатанинска измислица?“.
Изправени пред хиляди теории, съпътствали човечеството през дългия път на духовно и морално развитие, ние спираме. Спираме, изпълнени със страх и противоречия относно собствените си желания. Спираме и започваме да изграждаме стени, между които един ден разбираме, че сме зазидали себе си, стремежите си и дори неосъзнатото. Стени, сред които сме останали неразбрани, които не можем да прескочим, стени от страх и оправдани с фалшив морал.
Не би ли искал човекът да бъде щастлив?
Не е ли щастието наше изконно право? За него ние воюваме ежедневно, ежечасно. И защо нормите на обществения морал да не търпят развитие?
Крилете на освободения разум и човешка воля не бива да се прекършват в името на застинали постулати, непригодни за бурния ритъм на нашето време. Истината се корени в доброто, пораждащо добро, а не в анахронизми и морал, пораждащ ограничения.
Нима на човека не му се иска да полети и да се извиси над всичко, докосвайки ефирните си мечти с душата си? Освободен от страха и от оковите на общественото мнение, това не би било невъзможно!
Прочетете още от Колонката на Кали в Edna.bg:
Има много като теб, но точно ти ми липсваш
Пишете на Кали на edna@netinfocompany.bg.
