Раждане, живеене, остаряване и смърт.

Също като в източната философия за четиристепенната истина за живота.

Да де, но не ставаше ли въпрос само за живи организми?

Как тук да причислим изкуството – не беше ли то безсмъртно?

Не струваше ли повече, когато остарява или може би само виното е по-ценно, когато е по-старо? Или у нас разбираме само от вино? Казал го някога Вазов: "Пиянството на един народ". Опиянени от идея за освобождение и независимост.

От какво сме опиянени обаче днес?

Вярно, че почти всички са опиянени, но не от изкуство, а от скапани ментета, които пречат на съзнанието да асимилира действително красивото.

После всички търчат и викат: "Искаме култура!".

Така де, ама пари за изкуство почти никой не дава и то, горкото, тъне в нищета и мизерия и тъжно си спомня как е посветило живота си на тези, които днес не го искат.

Още по-тъжно отива да плати данък върху нищото, което е спечелило, докато е било младо.

То, изкуството, не е заделяло за стари години, защото знае, че по презумпция на остарява. Знае, че наследството, което ни оставя на нас, уж живите духом, е безценно! Уви – грешало горкото!

Гледам тази сутрин по телевизията Стефка Берова – гледам я и си милсля: "Откъде да си купя безсмъртие? Откъде да си купя изкуство? У нас не продават!"

В памет на Борис Гуджунов

Пишете на Кали на edna@netinfocompany.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google