Дори когато не изпитваме глад, често е трудно да устоим на изкушението да посегнем към бисквити или шоколад след вечеря. Този навик се обяснява отчасти с начина, по който функционира човешкият организъм, но специалистите посочват, че има ефективни начини за преодоляването му.
Вечерята е приключила и вече сме сити, но само половин час по-късно отново започваме да търсим нещо за похапване. Изследване, публикувано от британската Фондация за орално здраве, показва, че почти всеки трети човек има навика да похапва всяка вечер след основното хранене. Тенденцията е още по-изразена сред младите хора на възраст между 18 и 24 години, като четирима от всеки петима не успяват да устоят на изкушението.
„Тъмните калории“: Кои продукти пречат на отслабването
Диетологът Кристин Больо предупреждава пред Би Би Си, че подобно поведение не е без последствия. Научни изследвания показват, че храненето в рамките на два часа преди лягане увеличава риска от наддаване на тегло и затлъстяване.
Учените са установили, че апетитът естествено достига своя връх вечер, независимо от количеството храна, консумирано през деня. Джеймс Бетс, който изследва начина, по който организмът преработва храната и управлява енергията в Университета на Бат във Великобритания, обяснява, че нивата на грелин, известен като „хормона на глада“, обикновено са по-високи в края на деня.
„Макар храненето обикновено да води до понижаване на тези нива, в действителност това се случва само след първото хранене за деня, а не след обяда или вечерята“, посочва той.
Съставът на вечерното меню също оказва влияние върху желанието за допълнително похапване. Храната, богата на протеини и фибри, осигурява по-продължително усещане за ситост. Леката закуска обаче може да доведе до силен глад само няколко часа по-късно. Страхът от огладняване през нощта също може да провокира желанието за храна.
От "Не мога да отслабна" до гмуркане с акули – какво е спасението от инсулиновата резистентност
Съществена роля играят и установените навици. „Ако човек е свикнал да похапва пред телевизора, самото включване на екрана може да предизвика желание за хранене“, обяснява Сюзан Хигс, специалист по апетита в Университета на Бирмингам във Великобритания.
Научни изследвания показват още, че желанието за консумация на храни с високо съдържание на захар, мазнини и сол се засилва вечер. Този процес се стимулира допълнително от системата за възнаграждение в мозъка. След края на работния ден човек често изпитва потребност да се възнагради с малко удоволствие.
„Този хедонистичен импулс може да заобиколи сигналите за ситост и да ни накара да пожелаем нещо за похапване или десерт, дори когато вече сме сити“, обобщава Кристин Больо.
Последиците от вечерното хранене могат да засегнат и качеството на съня. Обилните хранения късно вечер затрудняват храносмилането, а храните, богати на захари и рафинирани въглехидрати, също могат да нарушат нощната почивка.
Така се създава порочен кръг - недоспиването засилва апетита и желанието за нездравословна храна, която на свой ред влошава съня. Джеймс Бетс отбелязва, че все още е трудно да се установи дали вечерното похапване нарушава съня, или лошият сън кара някои хора да изяждат цял пакет чипс в 21:00 часа.
Специалистите препоръчват вечерята да бъде пълноценна и балансирана, за да се ограничи желанието за допълнително хранене. Добре е също да се избягва похапването пред екран, тъй като това може да се превърне в навик и да доведе до преяждане.
Кристин Больо подчертава, че не е необходимо вечерните закуски да бъдат напълно забранени.
„Напълно приемливо е от време на време да консумираме храните, които ни се ядат, стига да го правим умерено“, посочва диетологът.
Най-важното е изборът на храна да бъде балансиран, без да се създава чувство за вина.
Добави ни в предпочитани източници в Google
