Всяка от нас познава онова чувство – натрупан стрес, промени в тялото, които не разбираме, и онова вътрешно съмнение: "Дали аз греша?". Днес в подкаста NOVA LAB ГРИЖА, с водеща Даниела Пехливанова, навлизаме дълбоко в темата за ендокринните заболявания, теглото и търсенето на себе си. С нас са доктор Райна Стоянова, която ни дава експертен поглед, и вдъхновяващата Красимира Цолова, която споделя личната си история на победа.

Защо не мога да отслабна? Краят на обвиненията и стигмата

Много от нас са чували или са изричали думи като: „Аз не мога да отслабна, защото имам Хашимото“ или „инсулинова резистентност“. Доктор Райна Стоянова ни обяснява, че тези състояния не са просто оправдания, а реални предизвикателства, които засягат метаболизма ни. Когато щитовидната жлеза не функционира оптимално, тялото ни работи на забавен ход, което затруднява контрола над теглото и ни прави по-упорити в борбата с килограмите. Но най-важното, тя подчертава, че: „компенсирането на хормоните води до корекция и в теглото“.

Още по-емоционално засягащо е обяснението за инсулиновата резистентност – състояние, при което тялото произвежда достатъчно инсулин, но клетките не могат да го използват правилно. Резултатът? Онзи изтощителен „вълчи глад за въглехидрати“, който ни кара да посягаме към храна, въпреки че знаем, че не бива. Тук доктор Стоянова изрича думи, които трябва да чуе всяка жена, обвинявала се за „слаба воля“: „Сами разбирате, че това е състояние, за което не сме виновни. Т.е. нашето хранително поведение е обусловено от някаква патологична биохимична реакция в нашето тяло. Ние нямаме вина“. Тя категорично заклеймява стигмата около затлъстяването, сравнявайки я с обвинение към човек с хипертония или епилепсия. „Това е страшна глупост да се твърди… тази шия не е от туршия, защото тези пациенти нямат никаква вина“, казва тя, призовавайки да лекуваме проблема в корените му – „пато-биохимията на нашето тяло“.

Кортизолът, хормонът на стреса, често е обвиняван за напълняване. Доктор Стоянова пояснява, че той по-скоро е част от „абсолютно порочен кръг“, покачвайки се реактивно при вече съществуващо затлъстяване. Решението, дами, е ясно – да се доверим на ендокринолог, да направим нужните изследвания и да работим върху комплексно лечение. Защото промяната в начина на живот е „много по-лесна, когато помогнем на пациента да оправи метаболизма си“.

"Исках да се скрия": Личната битка на Красимира Цолова

От науката преминаваме към живота, към една история, която докосва до дълбините на душата. Красимира Цолова споделя своето пътуване. След първата ѝ бременност животът ѝ се преобръща – идва пандемията, загубата на няколко близки хора, и тялото ѝ започва да се променя. Килограмите растат, а тя се чувства отчаяна. „Виждайки лицето си в огледалото, изключително много се харесвах, но виждайки цялото си тяло, исках да се скрия“, разказва Красимира.

Тя споделя колко е било трудно да достигне до правилната диагноза и адекватно лечение. Именно доктор Стоянова е тази, която ѝ дава надежда, говорейки за „психологическа подкрепа“ и важността на силовите тренировки. Но дори и тогава пътят е осеян с препятствия. Красимира признава, че е спирала медикаментозната си терапия „тайно 3 или 4 пъти“ заради „изключително трудното начало“. Много от нас могат да се припознаят в това изтощение, в момента на отказване, когато бързите резултати не идват.

Снимка:

Най-тежкото изпитание обаче е да се изправиш срещу себе си и света.

Красимира разказва за грубите коментари във фитнеса – „тази се е дотъркаляла до тук“. Но тя не се предава. Мотивацията ѝ идва от най-чистия източник – нейната дъщеря. „Тя много ме мотивира, че аз трябва да бъда пример. Аз трябва да ѝ покажа как да се чувства добре като жена и да не се отказва“, споделя Красимира. За нея тази борба е била „шамарът на съдбата“, който е трябвало да получи, за да промени живота си.

Отчаянието да бъдеш силна: Триумфът на волята и екипната работа

След години борба, Красимира Цолова е доказателство, че изход има. Тя сваля над 30 килограма, макар и бавно, осъзнавайки, че „нищо в живота не се случва бързо и лесно. Нищо хубаво не става бързо и лесно“. Нейната победа не е само в загубените килограми, а в цялостната промяна на начина ѝ на живот. Тя се научава да цени съня – „Абсолютно няма нищо на света, което да ме накара да се лиша от съня си“.

Днес Красимира е различна жена. Преодоляла страха си от водата, тя се гмурка и дори плува с китови акули, превръщайки някогашния си ужас в най-голямата си страст. Тя ни учи, че когато тялото ти е в ремисия, можеш отново да отслабваш, „но става бавно и изисква огромно търпение“.

Нейният най-важен съвет към всички е: „Да се доверяват повече на лекарите, с които работят. Да не се притесняват от това да търсят начин за физическа активност“. Тя ни напомня, че психологическата подкрепа е ключова и че не бива да се лутаме в безкрайни търсения в интернет, защото „това е най-лошото нещо, което някой може да си причини“.

Историята на Красимира Цолова, подкрепена от професионализма на доктор Райна Стоянова, е мощен призив към всяка от нас: не сме сами в тази битка.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Прочети още:

• Моето дете е по-болнаво: Как да го предпазим от вирусите преди зимата? 
• Инжекции за отслабване: Между революцията и гаражните пептиди 
• NOVA LAB Грижа: Отслабваме ли наистина с кафе, цигара и шоколад? 
• Пътуването от 135 до 50 килограма: Една история за воля, промяна и вътрешен баланс