Кали
Отдавна искам да говоря с теб! А ти искаш ли?
Все не намирам време да спра и да те попитам как си, студено ли ти е? Гладна ли си? А ти дори не роптаеш срещу това?
Е, вярно, че преди често напомняше за себе си, че те има, като ме сръчкваше в сърцето, но днес е различно.
Днес сама реших да те потърся и да говоря с теб.
И не за друго, а защото ми е пусто, защото ми липсват поривите ти, които ми напомнят, че съм жива.
Повярвай ми, ако все още има причина да го правиш, никога не съм искала да те нараня, другите го правеха.
Пусках ги вътре в теб, без дори да знам колко са мръсни.
Влизаха с калните си обувки и цапаха ли, цапаха...
Знам, искаше от мен да внимавам с непознатите и ти да си последното от мен, с което да се срещат.
Искаше да отварям само ако гостът носи топлина, любов и светлина.
Уви! Така умело ме заблуждаваха с лъскавите си опаковки на всичко, което ми обещаваха да внесат при теб, че много често се оказвах излъгана, а ти - предадена от мен.
Позволих им да внесат толкова много мръсотия, че не зная дали остана място за друго.
Искаш ли да почистим?
Имаш ли сили?
Сигурно ти е трудно да ми повярваш и да стоиш смълчана и закътана там, някъде, като закътано малко дете.
Не се страхувай!
Вече се научих да познавам "мръсните" да се пазя... и да те пазя... Научих се да виждам светлината там, където е, а не да я измислям , за да оправдая фалшивите дарове.
Направи ми място, моля те. Място за любовта.
Нейната сила ме научи да те защитавам, да се вслушвам в твоя пулс.
Нека ти покажа!
Моля те да ми вярваш.
Толкова много преживяхме заедно, търсейки я, че си струва един последен порив.
Струва си да влезем в битка, пазейки гърбовете си една на друга. Струва си за истинската, за единствената, за тази, която идва веднъж в живота, за да му даде неповторим смисъл.
Струва си изтръпването на всичките сетива от радост, не от болка!
Струва си...
Душа моя, там ли си? Чуваш ли ме?
Прочетете още от Колонката на Кали в Edna.bg:
Има много като теб, но точно ти ми липсваш
Пишете на Кали на edna@netinfocompany.bg.
