Защо слънчогледите обърнаха гръб на залеза

Защо слънчогледите обърнаха гръб на залеза
Снимка: Thinkstock

Стоят приведени вкупом като тълпа с леко изсулени рамене и хлътнали бузи. Сякаш тайно слушат нечий монолог, потънали в забвение, забравени в най-горещия сезон, очакващи следващия изгрев...

Те всъщност са oбърнали гръб на залеза.

Пътувам и гледките се редят една след друга.

Виждам поля от слънчогледи, обърнати на изток, сякаш милиони слънчеви цветя с жълти лица са погледнали в посоката на любовта и очакват изгрева, деня, случването, радостта, раждането, липсата на тъга.

Новото начало...

Приказният край на нощта...

Светлото след мрака...

Заревото, праната.

Най-мощната точка на деня.

Слънцето едва се подаде от изток и започна да изкачва поредния си небесен ден.

Новините по радиото още не бяха започнали. Едва се виждаше зората, а аз кротко пътувах по магистралата за морето.

Имах цялото време на света, за да стигна любимата каравана на къмпинг Градина.

Знаех, че нямам причина да бързам и леко натисках газта, като си тананиках бразилска машкенада.

Бях открехнала прозореца на колата, за да ме духа вятърът и се бях оставила на монотонната инерцията. Влязох в Бургас и се насочих към последната отсечка до Созопол.

Мислено предвкусвах солените емоции, които нямах търпение да изживея.

Ето че пред мен се откри и най-впечатляващата морска гледка на пътя. Обширното море и поглед към безкрая...

Пак се сетих за изминалите слънчогледи.

Зададох си отново въпроса "Защо гледат само към изгрева"?

Дали защото и те като нас, човеците, живеят в очакване на неочакваното, гледат към надеждата, искат да знаят за началото, изпълнени с любов към раждането на новия ден, отказващи да видят края на залязващото слънце...

Дали и те, като мен, се надяват тайно на най-доброто, заличаващи угасващите следи. в търсене на новото и обещаващото?

Кой знае...

Вече бях пред бариерата на къмпинга. Тя бавно се отвори, портиерът, който ме познаваше от години, ме приветства весело с "Добре дошла".

Жената от малката бакалия ми махна за поздрав. Баничарницата ухаеше на току-що направени мекици. Денят започваше обещаващо!

Паркирах зад караваната, все още всички спяха, но ми бяха оставили бележка, закачена с китка цветя: "Като дойдеш, ни събуди. Точка. Обич. Точка"

Ето че слънцето изгря и на моя небосклон. Колко е хубаво денят ти да започне с "Обич"!

Значи съм чакана, значи ме обичат, значи ме искат и нямат търпение да ме видят... Иска ми се винаги да е така и никога да не спирам да усещам обичта.

Това е може би частичка от отговора на моите мълчаливи слънчогледащи свидетели по пътя.

Вероятно такава е и идеята на слънцето за тях, което ги обиква и дарява всеки ден с най-фините си вибрации.

Обич - това се крие в началото и първия лъч.

Слънчогледът гледа слънцето и слънцето гледа слънчогледа.

Автор: Йоана Захариева - Йоко

* * *

Прочетете още:

Има съдба, която ни направлява. Има бъдеще, което ни очаква...

Аз съм тук, но не за да съсипя живота ти, а за да те въздигна

Не съм Пепеляшка, но имах своя мълчалив принц

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти