Катето Евро
Това се случи толкова отдавна. Както се казва в приказките - преди сто лета, през три морета и вдън горите тилилейски. Във всяка вълнуваща приказка има принц и принцеса, но понякога животът е благосклонен към теб и ти наистина можеш да се почувстваш като в книга на Шарл Перо.
Не съм Пепеляшка. Винаги съм обичала реда и за това не е било нужно някой да ме наставлява. Работата никога не ме е плашила. И досега умея да си намирам занимания, не познавам скуката.
Ангажиментите и битовите задължения никога не са ме лишавали от удоволствията на живота. Edna жена трябва да умее да съчетава полезното с приятното и да разпознава баланса, за да се чувства щастлива.
Той не се появи в живота ми на кон, нямаше лъскави доспехи и по нищо не личеше, че е принц. Дойде в живота ми така спонтанно, сякаш беше в реда на нещата да сме заедно още след първата среща. Истински мъж – от онези, които почти не говорят, но с действията си са способни да променят всичко около теб.
Мъжът, който пестеше думите, но показваше голямата си любов към мен с всеки свой жест.
Дните са занизаха по друг начин. Виждах го рядко, но достатъчно, за да не спра да го очаквам. Когато идваше при мен, нищо друго нямаше значение. В такива моменти се сещаш единствено за звездите, за пясъка край морето и за цъфналите дървета.
Мълчаливите принцове знаят как да обичат.
След толкова години с умиление си припомням нашите срещи. Не е задължително да говориш, за да изразяваш чувствата си.
Мълчанието между двама може да взриви вселената, а такъв апокалипсис няма как да забравиш. Забравят се хиляди важни неща, но не и мъжът, който те е държал в скута си, докато си изпращала залеза.
Благодарна съм, че съм споделяла такива моменти. Знам, че много хора нямат тази възможност, защото вярвам че любовта е дар, но и късмет. Какво не бих дала, за да си помълча отново с мъжа, който предпочиташе да не казва нищо. Ако бях героиня от приказка, можеше и да се получи с помощта на някоя магьосница. Важното е, че помня този мъж, ще го помня винаги.
Нашият живот се състои в действията. Имам много познати, които не спират да сипят празни думи, без да положат каквото и да е усилие да свършат нещо полезно. Инертни са дори към себе си, чакат съдбата да ги изненада наготово. Само че съдбата е в нашите ръце и няма сила, която може да вземе решение вместо нас.
Шетам из вкъщи, напоследък съм достатъчно заета поради обстоятелства, които изискват да бъда усърдна, играя ролите си в театъра, намирам време за приятелите си, които ме правят щастлива и не искам това да спре.
Приказките са вълнуващи и за момичетата на възраст, затова понякога си представям как мълчаливият принц отново ще ме потърси.
Ръцете му прегръщат толкова хубаво!
* * *
Прочете още от статиите на Катето Евро в Edna.bg:
Ела, да се поцелуваме ей тука!
10 неща, които научих за себе си
Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.
Добави ни в предпочитани източници в Google
