Не сте употребявали Facebook през последните две години качествено, ако не ви е попадал пост на „Вайръл стихове за секс и драма“. Авторките Антония Антонова и Цветелина Вътева я определят като „страница за социална сатира и поезия“, но ако си говорим без етикети, бихме казали просто, че думите им ни „уцелват право в емоциите“, както само те умеят - пишейки безпардонно и свободно за нещата, които рядко някой коментира, било то в публицистика, проза или поезия.

За две години дуото вече има близо 40 хил. последователи във Facebook, а преди няколко месеца излезе допълнено издание на първата им книга, носеща името на хитовата им страница. Това се превърна в подходящ повод да разпитаме Антония и Цветелина за процеса на писане зад кулисите - както и още любопитни неща, които ще споделим във втора част на интервюто идната седмица - за онези шеги, които е по-добре да останат в миналото; какво е да си жена в България, която пише с хумор, и предразсъдъците у нас.

---

Започвате да публикувате стихове във Facebook в началото на пандемията през 2020 г. Трябваше ли да се натрупат с времето, за да започнете, или идеите идват най-вече с поддържането на страницата?

Цветелина: Идеите идват от живота. На практика Антония даде началото на страницата на 2 март 2020 г., което изпревари с дни първия локдаун у нас и действително вдъхновението от мрака на този период се отпечата върху проекта. Като цяло моите идеи, доколкото можем да говорим за идеи, тъй като тази дума леко се опорочи от цялата криейтив индустрия, идват от всекидневния живот. Страницата е екранът, на който се прожектират, но самата тя не е вдъхновение. Аз не чета коментарите в нея.

Антония: В страницата има текстове, които са писани преди основаването ѝ. Аз от години поддържам една друга страница - „Писмата“, в която до ден-днешен понякога качвам отбрани творби. Случва се хора да ми се карат, че крада от Вайръла и да се налага да се обяснявам, че съм автор и на двете. Чат-пат пускам текстове, писани преди 10 години и повече. По-голямата част от публикациите в страницата обаче се раждат на момента. И да, тя доста поощрява творческата ни активност. Относно поезията в нея – тя е само част от съдържанието. Определяме Вайръла като страница за социална сатира и поезия. В книгата сме включили поезия.

Наскоро една жена, която си я беше взела, се включи, за да пита защо не открива текстовете, които е свикнала да чете в страницата, в изданието. Бързите и забавни постове демек. Уви, в него сме подбрали не най-„интернет френдли“ нещата си. Умишлено, разбира се.

На вашите последователи им носи голямо удовлетворение да четат без захаросване за нещата от живота, за които обикновено никой не говори – и на вас ли писането ви действа по същия начин и от там ли идва мотивацията ви?

А: Да, доста удовлетворяващо и освобождаващо ми действа цялото това писане и споделяне.

Ц: Не мисля, че мотивацията ми идва от липсата на захаросване, всъщност не знам дори какво е мотивация. Никога не съм я изпитвала. Както и амбиция. И воля. Не знам какви са тези неща. Във всички случаи социалните мрежи преливат от захаросани послания, така че едва ли някой има нужда от още такива. Може би това е част от причината хората да харесват страницата ни и да припознават в нея съюзници, които виждат и наричат нещата „с истинските им имена“, както казваше Мишо Шамара, ако не се лъжа.

Може ли сексът без драма?

Ц: Не.

А: А дано, но надали, както гласи популярният израз.

След издаването на първата ви книга сте провеждали няколко събития с четене на свои стихове. Имало ли е нещо, което ви е изненадало приятно при срещите с почитатели?

А: Срещите с читатели винаги са вълнуващи, защото там идват хора, които действително се интересуват от това, което правим, четат ни, преживяват написаното от нас. „Каймакът“ на публиката един вид. В страницата контингентът е доста по-широк. Не мога да кажа, че нещо ме изненадва, но със сигурност взаимодействието с тези хора чрез словото искрено ме радва и ме мотивира да продължавам напред в това, което правя.

Ц: Да. Емоцията от общуването с хора, които са били повлияни от това, което пишем, е топ. Всеки път ми се реве, всеки път изпитвам нещо като…не знам, вяра в себе си? Усещане за правене на нещо смислено? Любов?

В тоя живот смислените неща, които може да прави човек, се броят на пръстите на едната ръка и оказването на подкрепа за други хора е едно от тях.

Кое е най-странното за вас място, на което ви е заварвала музата и сте започвали да пишете нещо ново?

А: Не знам, нямам проблем да пиша навсякъде, пиша основно от телефона си и стига да е в мен – мястото е без значение. Ако пиша проза или публицистика обаче, тогава най-добре нещата се случват на спокойствие, от компютър, у дома или някъде на тихо и спокойно място.

Ц: Зад кулисите в театъра. По време на семеен скандал. Минути след мощна паник атака на морето.

Снимка: Личен архив

Какво обичате да четете и бихте ли ни препоръчили свои любими заглавия или такива, с които сте се срещнали наскоро?

А: Аз лично имам огромни пропуски в класическата литература, тук включвам и по-новата класика, и избягвам да чета книги, които някой е написал ей сега, бестселъри, романи с интригуващи сюжети, селфехлп и подобни тъпотии. От съвременните български писатели чета с вълнение Теодора Димова, сто пъти съм препоръчвала в страницата романът ѝ „Поразените“. Здравка Евтимова е прекрасен разказвач. Иначе от „Алеята на книгата“ последно си взех Стефан Цвайг и Милан Кундера, които така или иначе присъстват в библиотеката ми. Взех си и „Чудати разкази“ на Олга Токарчук. Това са последните книги, които съм разгръщала.

Много ми се иска да се похваля, че съм изчела поне половината руска класика, ама не съм. Успях все пак да прочета „Престъпление и наказание“ миналата година. Обичам магически реализъм, в библиотеката ми у дома има Маркес, има Булгаков, има и доста Мураками, който в известна степен ги следва стилово, макар и да не могат да се правят твърде общи паралели. Като цяло мисля, че ако човек чете световно утвърдени в литературата автори, няма как да сбърка. Говоря за литературата, не за поп културата в книгоиздаването.

Ц: Винаги съм „за“ препрочитането на Стивън Кинг и книгите за Хари Потър, както и на някои детски романи като „101 далматинци“, „Пипи Дългото чорапче“, „Без дом“ и „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“. В тях съм открила повече мъдрост, отколкото в десетките години образование. Винаги препоръчвам Ерик Еманюел Шмит с неговото човеколюбиво писане. Наскоро прочетох и новите „12 правила“ на Джордан Питърсън, както и „Когато тялото казва не“ на д-р Габор Мате, смислена психологическа литература, преведена на достъпен език. Никога не е излишно и човек да (пре)прочете малко класика: Стайнбек, Достоевски, Толстой, Камю, Чехов. Имало е много умни хора едно време. Тъпо е да не използваме наличния ресурс от мъдрост и утеха, който е достъпен в страниците на десетки книги в книжарниците.

Има ли нещо, което искате да си кажете, а не са ви питали в интервюта?

А: Общо-взето всичко, дето искам, си го казвам в страницата.

Ц: Искам да си кажа коя зодия съм, но това е тайна.

► Прочетете тук втора част на интервюто с Антония и Цветелина

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Evgenia Karpulska (@karpulska)

Прочетете още:

•  Ненчо Балабанов: „Голямата любов съществува и идва при нас, когато сме готови“
• Носителят на „Икар“ Севар Иванов за Edna: „Ако светът е театрално представление, то е като хората, които го създават“
• Симона и Борислав от „Един за друг“: „Всеки един ден, в който сме заедно, е едно голямо щастие“
• Александра Гърдева специално за Edna: „Благодаря на всички, които застанаха зад мен“ (първа част)
• Александра Гърдева специално за Edna: „Не позволявайте на манипулаторите да ви докоснат емоционално“ (втора част)
• Младост, наивност и любов: три известни българки разказват за абитуриентския си бал
• „Българската жена трябва да си държи на цената“: Фил, Влади и Дани от Brato.bg обясняват „Как да оцелееш в България“