Скъпи читателки, наближава един от най-хубавите български празници, който не само изпълва сърцата ни с гордост и вълнение, но и ни кара да си припомним с усмивка и мъничко тъга за онзи етап от живота ни, в който бяхме най-смели и безрасъдни, когато мечтаехме дръзко и искахме от всичко по много, тук и сега.
Днес сме пораснали, уверени и успешни според своите собствени разбирания, разрешили сме част от дилемите, с които се измъчвахме като тийнейджърки, но нека си признаем: има въпроси, на които все още търсим отговор. Така дойде и идеята да си поговорим с три специални дами за абитуриентските балове, младежката суета и първите стъпки на едни бъдещи модни икони.
Представяме ви изповедта на прекрасните Мария Игнатова, Стефани Обадяру и Ива Екимова. Приятно четене!
Спомняш ли си как беше облечена на абитуриентския си бал и защо избра точно тази визия?
Стефани: Честно казано, много се колебаех за това каква да е роклята и цялостната ми визия и затова от края на 11-ти клас започнах да разглеждам най-различни модели рокли, като почти винаги се спирах на по-семпли и нежни рокли.. Винаги съм харесвала по-изчистените визии, но пък нещо в мен ми подсказваше, че трябва да има и доста акценти (като например камъчета или пък дантели). И така, към средата на 12ти клас, когато трябваше вече да бъда готова с избора си, ми дойде идея за рокля, която исках ми ушият, тъй като от няколко модела си бях избрала детайли.. Накрая роклята се получи не само много красива, но и доста ефектна благодарение на жената, която ми я уши.
Мария: Завърших средното си образование в САЩ. По-точно Додж Сити, Канзас и моят бал беше всъщност classic all American prom. Роклята ми беше семпла, дълга, нежна и бяла, с мънистени презрамки, кръстосани на гърба.
Ива: О, да, съвсем ясно си спомням. Истински се вълнувах за бала. Бях си избрала модел на рокля с изчистен, елегантен силует. Тогава нямаше много голям избор на рокли и сама си го измислих. Открих в един магазин точния плат и го дадох на шивачка да ми я ушие. Беше дълга, права, червена рокля, плат ламе с цепка отпред. Мама ми оплете черен шал от много фина прежда, бях с черни ръкавици над лакътя. Най-големият проблем беше косата. Исках красив кок, но вече ме бяха избрали за момиче на късмета в Супершоу Невада и Дим Дуков ме бе подстригал. Така се явих на бала с каре в цвят охра.
Кой е най-скъпият спомен от твоето завършване, който никога няма да забравиш?
Говорим си за...
Мария: Доста подробности ми убягват, но цялостното ми усещане бе, че съм попаднала сякаш случайно в тийнейджърска, американска, романтична комедия.
Бях по-скоро наблюдател, отколкото участник. Тогава все още не познавахме достатъчно тази култура, за да имам реална представа какво ме очаква.
Кавалерът идва да вземе момичето (не с мерцедеса на комшията, а със собствения си пикап), поставя “корсаж” (малко букетче) на нейната китка, отиват в училищния физкултурен салон, снимат се под арка, украсена с изкуствени цветя, танцуват на “Dancing Queen” и “American Pie”, избират се крал и кралица на бала, пият безалкохолен пунш. Официално купонът приключва към 22 часа, а естественото му продължение се случва по домовете или паркингите на градчето. Очарователна наивност и сантимент има във всичко това…
Стефани: Прекрасни спомени имам от завършването, които ще помня цял живот.. Най-скъпият спомен е може би сбогуването с преподавателите ми, след това в ресторанта, когато танцувахме всички... Все хубави спомени...
Ива: Преживяването със съучениците ми и учтелите ни. Изпращането в училище, а после на самия бал бях титулована като Мис Бал.
Какъв съвет би дала на своето 18-годишно аз?
Мария: Тъй като взех две учебни години за една, завърших по-рано. Бях едва на 16. Бих се въздържала да давам непоискани съвети на 16-годишен тийнейджър.
Стефани: Съветът, който бих дала на своето 18-годишно аз, е да не се ядосвам за глупости, а по-скоро да изживявам и ценя всеки един момент..
Ива: Да не спира да мечтае и да не спира да върви напред, да вярва и да действа.
Ако тази година беше абитуриентска, как си представяш своя бал?
Мария: По фицджералдски.
Младост, наивност, любов и обречени мечти.
Стефани: По-скромно, само с най-близките ми хора, без много шум, с повече положителни емоции и повече снимки.
Ива: Честно казано не съм мислила по този въпрос. Дъщеря ми бе абитуриентка само преди две години и преживях отново емоциите на завършването. Но, ако днес бях абитуриентка, може би щях да инвестирам в пътуване за бала.
