Поколението Z – младите хора, родени между 1997 и началото на 2010 г. – може да се окаже първата генерация от повече от век насам, която показва спад в когнитивните способности спрямо родителите си. Това твърди невроученият д-р Джаред Куни Хорват по време на изслушване пред Комисията по търговия, наука и транспорт към Сената на САЩ.
Според него данните, събирани още от края на XIX век, показват устойчива тенденция на постепенно повишаване на интелигентността и образователните постижения с всяко следващо поколение. Тази тенденция обаче се обръща около 2010 г., когато се наблюдава плато, а след това и спад в ключови умения като концентрация, памет, четивна грамотност, математически способности и логическо мислене.
Какво се е променило?
Любопитното е, че днешните младежи прекарват повече години в училище от своите родители и имат достъп до несравнимо повече информация. Те растат в свят, в който знанието е буквално на един клик разстояние. И въпреки това резултатите им започват да се влошават.
Според д-р Хорват причината е свръхзависимостта от т.нар. образователни технологии – компютри, таблети и онлайн платформи, които все по-често заместват традиционните методи на преподаване. Той подчертава, че проблемът не е в лошото прилагане или в недостатъчно добрите приложения, а в самата природа на технологията.
„Повече от половината време, в което един тийнейджър е буден, той прекарва, гледайки в екран“, казва Хорват. Според него човешкият мозък не е „програмиран“ да учи чрез кратки видеа, откъслечни изречения и бързи обобщения на сложни идеи. Еволюционно ние сме създадени да учим чрез дълбоко четене, продължителна концентрация и директно взаимодействие с други хора.
Когато скролването замества разбирането
Един от най-сериозните проблеми, които експертите посочват, е навикът за „сканиране“ на информация. Вместо да четат задълбочено, много млади хора прелистват текстове, търсят ключови думи и разчитат на кратки резюмета или видеоклипове в социалните мрежи. Това може да създаде илюзия за информираност, но рядко води до истинско разбиране.
Според представените данни в САЩ щатите, които масово въвеждат програмата „един ученик – едно устройство“, често отчитат застой или спад в резултатите на учениците. Подобни тенденции се наблюдават и в десетки други държави. Изследвания, обхващащи около 80 страни, показват, че с навлизането на дигиталните устройства в класните стаи постиженията постепенно се влошават.
Особено тревожен е фактът, че учениците, които използват компютри по пет часа дневно за училищна работа, се представят значително по-слабо от тези, които рядко разчитат на технологии в учебния процес.
Самоувереност без покритие?
Друг интересен аспект е, че част от поколението Z не осъзнава тези затруднения. Д-р Хорват твърди, че много млади хора са убедени в собствената си интелигентност именно защото имат бърз достъп до огромно количество информация. Но достъпът до информация не е равен на знание, а още по-малко – на мъдрост.
Експертите дори наричат ситуацията „социална извънредна ситуация“ и препоръчват сериозни мерки – от ограничаване на смартфоните при децата до намаляване на дигиталните устройства в училище и връщане към повече обучение лице в лице. Някои посочват скандинавските държави като пример за страни, които вече предприемат подобни стъпки.
Дали технологиите са враг?
Разбира се, дебатът остава отворен. Технологиите носят безспорни ползи и дават достъп до образование на милиони хора по света. Въпросът е дали балансът не е нарушен и дали не сме позволили на инструментите да определят начина, по който учим, вместо обратното.
Ако изводите на учените се окажат верни, обществото е изправено пред сериозно предизвикателство – как да съчетае дигиталния свят с естествените механизми на човешкия мозък. Защото бъдещето принадлежи именно на това поколение.
Прочети още:
- Проучване: Gen Z наистина виждат света като страшно място
- Как социалните мрежи превърнаха „нарцисизма“ в етикет – и защо това може да е опасно
- Как поколението Z подбира партньорите си още преди първата среща
- Войната на поколенията: Как чорапите се превърнаха в отличителен знак на възрастта
