В последните години TikTok, Instagram и YouTube промениха начина, по който говорим за психичното здраве. Под видеа с милиони гледания думите „газлайтинг“,„токсична връзка“ и „нарцисист“се споменават почти ежедневно.

Но когато психологически термини станат част от интернет езика, границата между реална диагноза и модна дума често се размива. Такъв е и случаят снарцисистичното личностово разстройство (NPD) – едно от най-неразбраните състояния в психиатрията.

Какво всъщност представлява NPD

Според Mayo Clinic, NPD е „състояние, при което човек има преувеличено чувство за собствена важност, силна нужда от възхищение и ограничена способност за емпатия към другите“.

Зад тази привидна самоувереност обаче често стои крехко самочувствие, зависимо от външното признание.

„Хората с това разстройство не просто искат внимание – те имат дълбока вътрешна нужда да бъдат специални, защото не вярват, че са достатъчни“, казва д-р Ейми Морин, клиничен социален работник и автор на книгата 13 Things Mentally Strong People Don’t Do.

Според Harvard Health, нарцисистичното личностово разстройство се среща по-често при мъжете, като засяга между 0,5% и 1% от населението. Макар процентът да звучи малък, влиянието му върху междуличностните отношения е значително – особено когато чертите се проявяват в интимни връзки, работна среда или родителство.

Между „черта“ и „разстройство“ – къде минава границата

Факт е: всеки човек има известна доза нарцисизъм. Здравословното самочувствие, стремежът към признание или дори селфи в социалните мрежи не са симптоми на болест.

Разстройството настъпва, когато моделът на мислене и поведение е устойчив, доминиращи разрушава отношенията и функционирането на човека.

„Само защото някой е уверен, не означава, че има нарцисистично разстройство. Клиничната диагноза включва цялостна оценка, често провеждана от психиатър или психолог“, обяснявад-р Рамани Дуървасула, професор по психология и експерт по личностови разстройства.

Диагнозата не може да се постави чрез TikTok видеа, тестове в интернет или самонаблюдение. Тя изисква дълбоко изследване на личната история, поведението и мотивацията на човека.

Симптоми и прояви

Най-честите признаци, посочени от Mayo Clinic и Cleveland Clinic, включват:

• нереалистично чувство за собствена значимост;
• убеждение, че човек е специален и заслужава специално отношение;
• силна нужда от възхищение и внимание;
• липса на емпатия и склонност да се използват други хора;
• арогантност, надменност и чувствителност към критика;
• вътрешна несигурност, прикрита зад демонстративна увереност.

Тези черти могат да доведат до трудности в партньорства, приятелства и работна среда. Според Mayo Clinic, хората с NPD често изпитват депресия, тревожност или пристрастяване към вещества, особено след житейски провали.

TikTok срещу реалността

Видеа, в които „експерти“ за секунди определят някого като нарцисист, са гледани стотици милиони пъти. Но според психолозите това има и тъмна страна.

„Виждаме тревожна тенденция – хора започват да използват клинични термини, за да етикетират бивши партньори или близки, без реална оценка“, споделя д-р Джули Ханкс, терапевт от Юта.

Така истинското страдание на хората с разстройство се подменя от попкултурни клишета, а емпатията – от осъждане.

Как да подходим, ако подозираме подобно поведение

Ако някой близък проявява устойчиви модели като манипулация, липса на съчувствие и контролиращо поведение, е важно:

• да поставите ясни граници;
• да не влизате в конфронтация, а да търсите помощ от специалист;
• да се грижите за собственото си психично здраве.

От друга страна, ако човек разпознае у себе си подобни черти, това не е повод за срам, а възможност за работа върху себе си.

Психотерапията – особенокогнитивно-поведенческата – може да помогне за осъзнаване на емоционалните механизми и изграждане на по-здравословни взаимоотношения.

Поглед напред

В свят, където „самоосъзнатостта“ е тренд, е важно да разграничаваме лайковете от диагнозите.

Да разберем, че нарцисизмът не е просто черта на поколението, а сложна психологическа реалност, която изисква разбиране, а не осъждане.

И може би – вместо да търсим „нарцисистите“ в живота си – е време да потърсим баланса между самоуважението и емпатията.

Там някъде се крие истинската здравословна любов – и към себе си, и към другите.

Добави ни в предпочитани източници в Google