Ще бъда кратка, като първо заявя, че на 35 се чувствам в пъти по-добре, отколкото на 25. Не само че не виждам нищо страшно и лошо в остаряването, а даже смятам, че е привилегия. Е да, задълбочаващите се бръчки между веждите, по челото и около устата ме дразнят, но пък обожавам придобитите с годините и трупането на опит уравновесеност, устойчивост и непукизъм.
Нещата, които ме изваждаха от равновесие, когато бях на 25, сега не отнемат повече от минута от вниманието ми.
Забелязах обаче, че доста се промениха желанията и хобитата ми, както и нещата, които ме радват.
Когато една вечер седнах на дивана и от всички телевизионни програми, аз избрах да си пусна вечерните новини, си дадох сметка, че остаряването е факт.
Спомних си как, когато бях малка, бе истинско мъчение да изтърпя новините. Разбира се, възрастните вкъщи искаха не само да ги гледат, но и аз трябваше да мълча, че да не им преча да слушат и обсъждат някакви непонятни, но дълбоко скучни за мен неща. Спортната емисия ми даваше надеждата, че скоро ще дойде краят на омразните новини и ще започне след това някакъв филм, за който се молех да е комедия, че да се разнообразя малко.
Не можех да си представя, че ще дойде момент, в който по своя воля ще избера да гледам точно новини. Също така не си представях, че купуването на нова пералня или миялна ще ми носи толкова вълнение и радост, както и че с коледния ваучер, подарък от фирмата, ще си купя комплект тенджери или завивки с гъши пух.
Но ето че улисани в ежедневието и повтаряйки си “само тази седмица да мине”, в един момент се оказваме доста пораснали, зрели и различни от това, което сме били преди няколко години.
Честно казано, щях да се притесня, ако не се бях променила. Ако все още се вълнувах кой какво е казал, ако получавах нервна криза при всеки работен проблем, ако се притеснявах как ще се изправя пред пълна аудитория и ще презентирам, ако потъвах от срам, че съм изпуснала монети на земята и изобщо ако си бях останала със същите страхове, стремежи и разбирания, както когато бях на 25, ще означава, че имам сериозен проблем.
Неспособността (или отказът) да пораснеш, да погледнеш на живота от нова перспектива, да прекроиш мечтите си и да ошлайфаш характера си, разкриват единствено дълбока липса на емоционална (или каквато и да било) интелигентност. Съвсем нормално е хората да се променят с годините, защото се изправят пред различни предизвикателства. Справянето с ежедневните и нестихващи проблеми ни помага да израснем като личности. Единственото важно е да се променяме към по-добро, а не да деградираме. Всеки път, когато си даваме сметка, че ние или нашето поведение не е правилно и го променяме, то израстваме по малко като хора.
Същото е и с остаряването - ако непрестанно страдаш по безвъзвратно заминалите си студентски години, ако постоянно мрънкаш за изпуснатата младост и се стараеш да живееш по същия начин, както си живял преди десетилетие или повече, то се обричаш на вечно нещастие и криза на личността.
Приеми хода на времето и се опитай да бъдеш в крак с него. Радвай се на промените – външни и вътрешни, научи се да се освобождаваш от всичко, което вече не ти служи, изграждай нови навици спрямо нуждите и ежедневието си и се наслаждавай на живота. Това е тайната на щастието и можеш да я научиш само, като си позволиш да остарееш и помъдрееш.
Още от автора:
- Малки жени по никое време
- Стига сте повтаряли на момиченцата колко са красиви! Кажете им, че са умни
- Да отида на работа, че да си почина
- Най-отблъскващото качество в един мъж
- Битова медитация за майки
- 4 типа пишма̀н спортуващи майки
- Всички играчки, от които детето ти няма нужда
- Приложната магия на сапунените мехурчета
