Вещите обозначават моменти, които след години не се оказват толкова важни. В природата ни на събирачи трупането е заложено. Докато вървим през живота си, ние се заобикаляме с неща, които сякаш трябва да ни напомнят, че сме имали минало.
Мисълта, че всичко е под наш контрол, е измамна. Местата и събитията не са просто квадратче от календара. Календарите са за удобство в свят, където е трудно да разбереш, че времето не съществува.
Устроени сме така, че да забравяме лошото. Това е част от механизма ни за оцеляване, без който мотивацията да продължим напред би била недостатъчна. Помним любовите си чрез старите пощенски картички, вързани с канап, а пътуването до Тайланд – чрез тежката месингова форма на Буда, която стои на тъмно в шкафа с други забравени сувенири. Разбира се, помним и първата целувка, защото по някакъв странен начин миналото напомня за себе си и без да попаднем на някоя прахосъбирачка...
Ние сме събирачи на спомени, които в по-голямата си част по някаква странна причина бягат от романтиката, която светът щедро ни предлага.
Преди дни попаднах на реклама за шоколад „Галакси“ с участието на Одри Хепбърн. Докато е в спрял заради разсипан зарзават в малко градче претъпкан автобус, тя вижда в непосредственост кабриолет на мъж, който ѝ се усмихва. Погледите, които си разменят, оставя без дъх. Непознатият ѝ прави знак да се качи при него. Одри става от мястото си, грабва шапката на шофора и без много да му мисли излиза от автобуса. Пасторалният италиански пейзаж е прелестен – море, накачулени кокетни сгради по околните хълмове и хора с приветливи лица, които ти се иска да познаваш до един... Тя отива до мъжа и поставя фуражката на главата му. Качва се в колата, но на задната седалка. Когато потеглят, тя отваря малката си дамска чанта, изважда шоколад и отчупва парченце от него. Поставя го в устата си и блажено притваря очи. Макар да не седят един до друг, в кабриолета са тя и той – двама души, за които е ясно, че любовта току-що се е случила.
Тази романтика ни липсва! Точно от тази романтика имаме нужда!
Не забравяйте да обичате именно сега. Подадената ръка в труден момент прави чудо, което се завръща като бумеранг. Ако искате да целунете някого, направете го, иначе всяко следващо празно квадратче от календара ще ви кара да се чувствате тъжни. Изхвърлете ненужните джунджурии, за да осигурите пространство за новото. Дишайте с пълни гърди, грабете с шепи от секундите, които са ни дадени по нечия милост. Това е единственият начин да не изпитвате съжаление впоследствие.
Вещите се похабяват, но не е редно да похабяваме живота си в грижа за тях.
Ако имате някакво съмнение, че животът ни може да бъде прекрасен като в романтична реклама, хапнете шоколад. Любовта го обожава!
Още от Добромир Банев:
- За важните неща, които не опаковаме в цветни хартийки по Коледа
- Времето като извинение: всяка секунда е вечност, а вечността е само миг от вселената
- За любовта сме готови от малки или една история за влюбения мъж със сините балони в ръце
- Отиде ли си, заключете врата
- Там, където един безимен сервитьор прави хората щастливи
- Еднаквостите се привличат повече от противоположностите
