Лошата сестра на любовта

25.03.2022 13:00

Макар и да е най-силното човешко чувство, любовта също има своите подводни камъни. Различните ѝ състояния могат да бъдат колкото затрогващи, толкова и разрушителни. Отношението ни към другия винаги намираме за правилно, защото действията са провокирани от собствената ни логика за всяка конкретна ситуация.

Често изпускаме думи, за които после съжаляваме, или правим неща, които не се превръщат в повод за гордост. Любовта е диагноза и ние до един вършим куп глупости, за да покажем на света колко сме зависими от нея, на колко много обич сме способни.

Дали ревността е плод на съмнение или на конкретни поводи, тя убива преди всичко самата любов. Допускането на изневяра и самата изневяра разболяват душите ни и вместо да се наслаждаваме на красотата, която можем да споделяме, ние се превръщаме в безмилостни критици, ставаме изискващи и нападателни заради собствената си неувереност.

Още от Авторите

Страстта не е доказателство за любов, но не можем да отречем, че често чрез малка проява на ревност у другия затвърждаваме убеждението си, че нещата са наред, че между нас нищо не се е променило, че любовта продължава да бъде наша пътеводна светлина. Когато обаче съмнението е лишено от страст, със сигурност страдат и двамата. В първия случай любимият човек мисли за нас и не иска да ни загуби, а във втория продължава да живее живот, в който сме загубили важната си роля на обичани същества.

Патологията на чувствата никому не е чужда. Ревността не може да бъде излекувана, но може да бъде овладяна. Рано или късно тя ще ни накара да забравим смеха, милите думи и желанието да посещаваме места, които преди са предизвиквали емоции, желание за прегръдка, били са повод за целувка. Оставим ли се изцяло на нейната власт, любовта вече е обречена и е на път да си отиде завинаги.

Говорим си за...

Шеговитият тон и смешният жест винаги са добър начин да подсетим другия колко много означава за нас. Така ревността остава невинна закачка, без да се превръща в кошмар. Не е лесно да съблюдаваме границата между реалното и въображаемото, но ако и ревността по някакъв странен начин ни кара да се чувстваме живи и доказваме любовта си пред другия, важно е да помним, че той също има право на своя свобода. Тази свобода му дава възможност да избира както хората, с които би искал да се види, така и възможността да остава сам, ако това ще му донесе удовлетворение за известно време, което да посвети на себе си. Ние сме социални същества, но когато браним личното си пространство, не означава непременно, че е заради друг обект на желанието ни.

Любовта не търпи нито подозрителността, нито търси скрит смисъл. Не може дълго да оцелява в напрежение, а ревността, особено безпочвената, със сигурност може да я накара да затръшне вратата след себе си. Любовта трябва да остане градивна и да разрушава не чувства, а табута, защото когато двама души са уверени един в друг, са в състояние буквално да променят света. Или поне да бъдат пълни господари на малкия свят, който чрез нея са изградили за себе си.