Когато аз и ти се изправяме срещу залеза в началото на есента, всичко сякаш си идва на мястото. След гръмкия смях на влюбени по златистия плаж сега са останали само стъпките на хора, които продължават живота си далеч от нас. Докато си представяме какво се случва с тях, ние осъзнаваме колко е важно да бъдем заедно пред синия поглед на море, което никога няма да бъде същото.
Времето следва неуморния си ход и ние сме подвластни на неспирните му капризи. То ни изненадва с нови познанства, някои от които се превръщат в здрави приятелства, кара ни да се озоваваме на места, каквито не сме имали намерение да посетим, но които оставят траен отпечатък в съзнанието ни.
Няма огън без дим. Съдбите ни се преплитат с тези на останалите в името на самия живот.
Крясъкът на гларуси огласява пустото крайбрежие. Останалите птици вече са заминали към топлия юг, а ние бавно се завръщаме към суматохата на големия град. Дърветата променят цветовете си преди всички нюанси на сивото да ни накарат да предпочитаме стая, в която така или иначе винаги ще намираме уюта за двама.
Само виното няма да промени цвета си. То ще остане червено до кръв, а тръпчивият му вкус ще ни връща към необятната прегръдка на отишлото си лято.
В една бутилка вино се побира целият свят и сезоните нямат никакво значение, ако тяхната най-съществена цел за двама души е да останат заедно.
В смяната на сезоните няма нищо повторимо. Всяка есен е различна, независимо от листопада, от ниското слънце и от по-ранния час, в който пада хладната вечер. Миналата година по същото време ние не сме имали впечатленията, натрупани преди месец-два, а този нюанс е достатъчен, за да направи общата картина различна.
Чувството, че се обичаме повече, владее представата ни за зимата, която предстои. Тя винаги е дълга и изискваща, но нейната нетърпеливост е извинена по подразбиране заради стотиците часове, които ни дават възможност да бъдем повече един до друг.
Есен е. Бурното море разбива вълните си в скалите и ние не преставаме да чуваме оглушителния им вик, независимо от всевъзможните звуци на града.
Морето не може да бъде забравено, то винаги е само прелюдия към останалата красота на живота. Красота, от която миналите възторзи ще останат неделима част, за да можем да оценяваме настоящето с подобаваща благодарност.
Стъпките на хората, които продължават живота си далеч от нас, ще бъдат пометени от неукротимата сила на солената вода, но с теб се усмихваме при мисълта, че следващото лято други влюбени ще оставят отпечатъка си върху пясъка – там, където гларусите не спират да бъдат щастливи.
Прочетете още от Добромир Банев:
- За вечността са нужни двама
- Лековитите стрели на Купидон
- Утрото не е по-мъдро от вечерта
- Другото лице на тишината
- Не ме променяй, нека ти остана интересен
- Аз, ти и морето, което ни притежава
- В легло, което не познава самотата
- Красива си, но трябва да поговорим
- Времето спира само за влюбените
- Врявата и безумството никога няма да ни станат чужди
- Времето като изпитание, любовта като спасение
