Нищо не е идеално, но във всичко има смисъл

10.03.2022 12:30

Пролетта настъпва и няма сила, която да удържи нейната категоричност. Дните стават все по-дълги, а заедно с това нагласата ни към света възвръща живителната си сила. Дърветата отново ще бъдат красиви, полюшвайки цъфналите си корони на южния вятър.

Животът е кръговрат, в който редуваме тъга и радост.

За една година могат да се случат толкова много неща, а същевременно времето лети и всеки от дните в календара ни се струва дълъг, колкото миг. Много пъти започваме отначало, преди да сме извадили поука от миналото. Не спираме да се надяваме, без да опитваме да преодолеем причините, които по странно досаден начин продължават да ни държат далеч от заветните цели.

Опитваме се да възкресяваме миналото, защото настоящето винаги ни изглежда сложно и непонятно. Настоящето сякаш по презумпция прави невъзможна както любовта, така и увереността по пътя напред.

Безразсъдно е човешкото сърце. То винаги се надява на бъдещето, но бързо забравя за грешките от вчера и рядко си вади поука от тях.

Настоящето е време, което ни изпълва със страх и съмнения, макар именно сега да е моментът, в който бихме могли да се насладим на свободата в нейния най-чист вид – да изкажем онова, което таим, да направим нещата, които не спират да занимават ума ни нощем.

Говорим си за...

Стивън Хокинг казва, че бъдещето и миналото са просто направления, както нагоре и надолу, надясно и наляво. Но точно в промеждутъка се крие най-голямата наслада да бъдем себе си – такива, каквито самата природа е отредила да бъдем, за да се заявим достойно пред света. Щастливото преживяване на настоящето започва, след като престанем да бъдем зависими от миналото и осъзнаем, че сега е моментът да изпитаме радост.

Като бъдещо несигурно събитие никое утре няма да компенсира нашата несигурност да сме щастливи именно сега.

Ако трябваше да знаем какво ни очаква, животът нямаше да бъде толкова вдъхновяващ. Част от тръпката е да опознаваме красотата му в движение. Няма нищо по-угнетяващо от скуката, тъй като тя изключва емоциите по принцип.

Сега някъде се ражда дете, а влюбени разменят първи целувки. Сега някъде покълва цвете, което ще озари деня на някого. Някъде се създава песен или пък стихотворение, за да бъде утвърдена цялата неизменна красота на битието ни. Да, може би нищо не е идеално, но смисълът на всичко е заключен именно в стремежа да разбираме красотата, за да се наслаждаваме на живота сега. И до последен дъх.