Ти успя да нарисуваш картината на живота, през който преминаваме заедно. Четката пресъздаде върху платното съвсем малки детайли, като всеки е белег от заздравяла рана, изпитано щастие, преодоляна тъга и надежда, че бъдещето винаги остава още по-хубаво.
Аз и ти се целуваме, докато в стил сецесион косата ти е огромен облак в синьо, приютил по-малки бели облачета с няколко птици. За да не си отидат с лятото, сякаш си им създала затвор, за какъвто са мечтали. Където има любов, светът се смалява, а птиците са неизменна част от миниатюрното ни общество.
Развятата от вятъра рокля е изпъстрена с малки къщи на хора, които успяхме да срещнем, или на хора, които останаха непознати за нас, изпъстрена е с всички онези звезди, които назоваваме вечер, сочейки ги една по една, защото няма по-голям приятел за любовта от ясното звездно небе. То ни кара да изричаме истини и да се докосваме още по-силно в уверение на това, че след толкова време още заспиваме един до друг. Луната е в протегнатите зад стройното ти тяло лице, сякаш се готвиш се да ми я подариш, след като се изморим да се целуваме.
В моите ръце пък е огромното слънце. То озарява дните ни в златно. Ослепителният му диск почти докосва сините платна на кораб, успял да надхитри огромна вълна. Точно под него си нарисувала още много кораби и лодки и всякакви риби, които танцуват в солената вода, щастливи от това, че двамата се обичаме.
Ти си всичко красиво, което носи нощта. Аз съм всичко, което денят обещава. Любов, рамкирана за очите на други, които мечтаят да бъдат влюбени.
Да бъдем част от красотата е най-естественото нещо, след като в продължение на години сме полагали грижи да възпитаме собствен вкус към съществените неща, които придават смисъл на самия живот. Сега общото ни възприятие за живота може да бъде видяно, може да бъде докосвано, може да послужи за отправна точка в желанията и стремежите на други човешки същества.
Усилията, които положихме, най-после имат свой ярък творчески резултат. Защото самата любов изисква таланта да обичаш безусловно, да бъдеш верен и последователен във всяко действие, да целуваш до последен дъх, високо над къщи, места, морета и лодки, докато имаш възможност да остаряваш с онзи, без когото светът би останал захвърлено в ъгъла бяло платно за рисуване.
Не спирам да се взирам в картината. Всяко малко камъче от синята ти огърлица е спомен. Всеки мъничък знак на безкрайността, които умело си вплела навсякъде, обещава вечност. В тази вечност луната, тоест ти, и слънцето, тоест аз, живеем съвсем простичко, докато не спираме да се целуваме със затворени очи.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Лековитите стрели на Купидон
- Утрото не е по-мъдро от вечерта
- Другото лице на тишината
- Не ме променяй, нека ти остана интересен
- Аз, ти и морето, което ни притежава
