Човек би си казал – Коледа, разбира се! Нали украсяваме елха, нали идва Дядо Коледа, нали вкъщи мирише на портокали и питка. Нали сме християни, нали е рождество, нали е върхът! Не бих бил толкова категоричен. Ето защо.
Коледа не е нищо от това, с което отъждествяваме този празник. Това не е рождество, защото Иисус Христос е роден някъде през лятото. Около юни месец. Най-напред, неговото семейство пастири няма как да са под открито небе в яслата с овцете по средата на зимата. Тогава пастирите отдавна са се прибрали от полето и зимуват на топло. Църквата никога не е криела, че Христос не е роден на Коледа. Никога не е настоявала на това. Самият ден – 25 декември е бил най-големият езически празник, с който се е отбелязвал денят на слънцето.
Идеята е била, че след най-краткия зимен ден на 22.12 постепенно, много постепенно, денят си пробива път в тъмната нощ. В Римската империя 25.12 е отбелязван като ден на Сатурн и има същия смисъл – първият символичен пирон в ковчега на зимата. В езическите времена този празник се е отбелязвал пищно, разточително, дори до крайност. Църквата си дава сметка, че трудно може да се бори с такъв празник и вместо да го забрани, тя постепенно започва да отбелязва „Раждането на Христос“ на 25.12. Това става в началото на 3-ти век, а към 6-7 век вече е повсеместно и утвърдено.
Няколко стотин години по-късно, след като цялото население на стария свят / Европа / е християнско, вече никой не помни денят на слънцето и всички приветстваме Коледа. Ако се задълбочим в „божественото“ на този ден, ще открием и че самият Христос ясно е наредил да не се празнува неговото рождество, а да се отбелязва само неговата кончина. Какво искам да кажа? Че не обичам Коледа!? Ни най-малко. Не мога без тези дни в годината.
Те правилно са отбелязани като петия сезон и са дни на щедрост, топлина, щастие и плюскане. Дори си позволявам прекаляването през тези празници, а принципно съм умерен спартанец. Ама сега може. Дори не ми писват всичките „Сам вкъщи“ или „Наистина любов“ по Коледа. Ни най-малко. Просто казвам, че знам, какво отбелязвам и какво празнувам.
От друга страна – Нова Година е началото. Неизбежното и недвусмислено начало на всичко ново и предстоящо. В това има енергия. Това е времето, в което наистина можеш да си направиш равносметка и да започнеш „на чисто“. Можеш да тръгнеш на ново, да се събудиш на ново, да се нулираш и не просто да продължиш, но и да започнеш. Всяка година имаме само един шанс за това и той е тогава. Сега. Не случайно на Коледа е тържествено, живо, някои места работят, докато на 26-ти вече всичко си работи. Светът празнува, но не спира.
На 1-ви януари обаче, сякаш бомба е паднала. Светът спи. Всеки остава сам със себе си. Успокоява се, затваря се, омиротворява се, пише планове, обещава си, набелязва си предизвикателства. Готви се за скок. И полека-лека завърта машината към 2-ри.....ама много полека.
За мен Нова година е по-голям празник. Приемам го като крайъгълен камък. Коледа ми е малко по-абстрактен празник. Ден, в който имаме инструкции как да го отбелязваме и как да го празнуваме. Нова година ми е началото. Искрата на новото. Обещанието за по-добро, повече, по-много и обещанието, че можем да направим, каквото не сме успели до сега. Още един шанс да го напрвим. Или поне да го започнем. Честито ново начало!
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
