Кои са крадците на енергията ни

g
Снимка: iStock

Михаела Петрова

Миналия път говорих за властовите игри помежду ни, с които толкова сме свикнали, че в някакъв момент само пълното изтощение успява да ни занули. Дори и за малко. Споменах и че не оставаме дълго в това състояние на равновесие, защото нямаме навици да живеем без драма, без да се случва нещо, което поражда емоции у нас. Били те и полярни. То няма какви други да бъдат в дуалния свят.

Споменах и че с практиката да задържаме за известно време това състояние на баланс – поне няколко вдишвания и издишвания, постепенно започват да се отварят врати. Това са вратите на осъзнатостта. На умението едновременно да бъдеш изживяващ своите емоции и техен наблюдател. Тогава започваш и да забелязваш разни неща. Например как властовите игри изтощават на първо място самия теб. И как основният крадец на енергия са собствените ни емоции. И то не самите емоции, а времето, което им отделяме.

Беше преди повече от десет години, когато за първи път осъзнавах тези неща – че е възможно да се наблюдаваш, докато изживяваш. Без да спираш която и да било своя емоция да се изрази. Не да се правиш, че си над нещата – а да се гмурнеш дълбоко в човешката си същност и едновременно с това да имаш осъзнатост за едно ниво на покой, чрез което се наблюдаваш без никакво осъждане. Тогава работех на място, което не харесвах. Стоях там заради заплатата. В същото време много исках да си напиша втората книга. Имах всички бележки и истории по нея, но те бяха в хаос, който не успявах да подредя в кратките часове през почивните дни, когато можех да откъсна време за себе си от семейството. Дразнех се и чувствах вина, че не творя. Че не си сбъдвам желанията и целите. След работа бях много изтощена. Не заради интензитета ѝ – когато имаше какво да върша, бях окей. Но усещането за загубено време в моментите, в които нямах какво да правя, а висях заради работното време и разменяхме празни приказки с колегите, ме съсипваха. Всичко това изцеждаше живеца ми и нямах грам вдъхновение за творчески занимания. И в един момент, пуснах контрола. Успях да остана свързана с Наблюдателя у мен.

g
Снимка: iStock

Промяната се случи почти мигновено. Стана нещо, което не бях предвидила, когато исках да напускам, защото мрънках, че нямам време и енергия да си пиша книгата. Както си бях заблеяна във вътрешния си свят, нахълтах в стаята на Голямото шефче без да чукам. Той се ядоса, че не го зачитам за авторитет и нареди на малкото шефче да ме преместят в един празен офис, без никакви други хора освен мен. Малкото шефче набързо организира трима мъже, които да ми пренесат нещата.

Тогава ми светна – когато си осъзнат и просто наблюдаваш, не се хващаш на капаните, че някой си ти е ядосан, не се оправдаваш, не дуднеш, че нещо е несправедливо, не се страхуваш, че някой може да реши да те уволни, например - само наблюдаваш как собствената ти енергия ти служи. Организира всички да се въртят на пета около теб, нищо че реагират през егото си. Е, то през какво друго да реагират, когато са потопени във властовите си игри? Но когато позволиш собствените ти емоции да преминат през теб като вълна и да останеш в осъзнатостта си, постигаш повече отколокото си помислял. Така се сдобих със самостоятелен офис. Съумявах да си свърша работата за работодателя за не повече от 2-3 часа на ден. Останалото време беше мое. Истината е, че в началото прекарвах повече време в социалната мрежа, играех и игри, гледах клипчета и филми, четях книги, но постепенно започнах да поемам повече ангажименти за писане, да получавам допълнителни хонорари.

g
Снимка: iStock

Дойде ми ищахът и за книгата. Тогава и цялото ми отношение към ходенето на работа се промени. Сутрин ставах с ентусиазъм, пълна с неподозирана енергия, отхвърлях ежедневните задачи с лекота. Забелязах, че за разлика отпреди, когато мразех тази работа, вече я вършех с далеч по-приятно усещане. Дори измислих някакви инициативи, които имаха добър ефект. Вече не ме изтощаваше, не ми пречеше дори факторът „работно време“. То стана помощник за дисциплината, която писането на книга изисква. С времето се досетих. Истинският крадец на енергия не са били хората или фактът, че това, за което получавам заплата, „не е моето нещо“, а че фокусът ми на внимание е бил там. Аз и само аз съм го наричала „пречка“. Енергията ни следва фокуса на внимание. Това, което наричам „пречка“ и „дискомфорт“, „дразни ме, влудяваме“, става още по-силно, когато фокусът на вниманието ми е там.

Тогава гледах лекция на една жена, която е минала през раково заболяване. Споделяше как болестта я е научила да пресява онова, което краде енергията ѝ и как е стигнала до умението да живее в Сега. Нейният съвет беше: Всеки ден си пишеш задачите. Докато ги изпълняваш, отчиташ коя от задачите: а) те води към целта ти; б) носи ти доход. Само тези неща са важни. Всичко, което не отговаря на тези два показателя, задраскваш. Няма да ви обяснявам колко неща от дневната си програма задрасквах. Включително хора и светски събития.

g
Снимка: iStock

Тази лекция преобърна представите ми и за клишето „мечтана работа“. Няма такова нещо, което цял живот да ти носи удоволствие по един и същи начин. Все някога ти писва. Става рутина. Много хора, които са имали късмета в ранните си години да работят нещо, което обичат, обикновено изживяват стрес, когато то вече не им се прави. Но толкова са свикнали да могат само това, че започват да циклят в него и често стават досадни мърморковци, че вече никой не ги разбира и оценява.

Да работиш с удоволствие не бива да се бърка с онова, което ежедневно ти носи доход. Много често това, което носи удоволствие на човек е творческо занимание или хоби. И не е задължително да бъде едно и също цял живот. Добре е да присъства в деня ни под някаква форма – не като поредното задължение, а като акт на любов към себе си. И не става дума за пиене на кафе, вино или срещи с приятелки, нито за вечер пред телевизора с любимия. Става дума за твоето творческо време със самия теб. За този акт на себелюбов. То е дъхът на радост, който поемаме. Нещо, което правиш само и единствено заради себе си и собствената си радост от сътворяването му. Тогава и енергията ни си идва на мястото. Има я в изобилие без значение дали храната ни е била пълноценна, пили ли сме си витамините и колко часа сме спали.

g
Снимка: iStock

Чистосърдечно ви съветвам да излезете от клишето, че това, с което си изкарвате задължителният доход трябва да е „работата на живота ви“. Даже е по-добре да не е, защото ще е много по-лесно да не се потапяте в емоциите, които изсмукват съзидателната енергия. Разбира се, добре е да си я вършите с талант и професионализъм. Да сте осъзнати, че работните взаимоотношения винаги включват някаква форма на властови игри, но във ваша власт е да останете емоционално необвързан с тях.

В интимните взаимоотношения това отделяне от емоционалното разпиляване е малко по-трудно, но не е невъзможно. Всичко е възможно, в момента, в който осъзнаем, че нищо и никой извън нас не е в състояние да ни „вземе“ или „изсмуче“ енергията, ако самите ние отчитаме, признаваме и почитаме, но не оставаме за дълго в емоциите, които то провокира.

Още от Михаела Петрова:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти