Женската енергия не е само за жените

13.05.2019 18:00

„Да си феминистка, не е нещо лошо“, написа коментар моя приятелка под текста „Независима, не означава феминистка“. Разбира се, че нищо, с което сме пожелали да се идентифицираме не е лошо. То ни дава това, заради което съществува самият живот – най-разнообразна опитност. Така че, по условие, няма нищо, което би трябвало да осъждаме – както в другите, така и в самите нас.

Но хайде сега да си вдигнат малкото пръстче онези, които никога не са слагали етикет на когото и да било, никога не са оценявали постъпките на другите като добри или лоши, като почтени или мошенически, дори и в по-мек контекст – като практични, прагматични или артистични, нехайни. А сега, да си вдигнат средния пръст онези, които никога не са пожелали да се идентифицират по някакъв начин – дори и по най-базовия признак: мъж, жена.

Още от Авторите

Мисловният ни модел е устроен така, че да дефинираме. В това също няма нищо лошо. Но определенията за каквото и да било, означават да знаем и контекста. Иначе се получават огромни недоразумения като онова, най-актуалното с думата „джендър“, която изначално означава само „пол“, но откакто в световен мащаб започна да се използва и за да обозначи „редица идентичности, които не отговарят на установените идеи за мъже и жени“, стана страшно. Превърна се в углавна заплаха за статуквото, дори за националната ни идентичност.

Сигурно вече сме забравили, но отношението към понятието „феминистка“ е също толкова изкривено. В исторически план феминизмът вече е извоювал доста права за жените и въпреки това, съвсем не навсякъде по света. И предишният текст имаше за цел да подчертае единствено, че вътрешното усещане за независимост на една жена не означава, че тя е воюваща за своите права, а по-скоро по женски „приемаща“ своите права с вътрешно достойнство. Пример за това как творецът съумява да интегрира и двата принципа, които условно сме нарекли „мъжки и женски“, а те са активен и пасивен. И се съдържат във всеки от нас в различна степен.

В този смисъл, аз също съм била активна жена и много рядко просто приемаща. По тази причина са ме наричали „феминистка“, което от своя страна за мен е смехотворно, тъй като не съм водила войни за власт и права с мъжете. И мога да ги обичам, независимо дали правят нещо за мен или не. По-скоро съм приемала, че когато някой не иска да ми даде нещо, трябва да запретна ръкави и да го направя. Ако го искам. Обикновено не се влияя от това какво казват за моя маниер нито жените, нито мъжете. Не че не ми пука.

Ако чуя какво мислят и то не е подкрепящо, се дразня, разстройвам се, мрънкам, че не ме разбират, сърдя се дълго и дори понякога страдам съвсем истински. Преживявам го дълбоко, зарязвам разни хора, но това не ме спира да направя нещо, което наистина искам. Това не е феминизъм. То си е вътрешна независимост, която се проявява независимо от всичко. Благодарна съм ѝ, че е по-силна от мен. По-точно – от всички вътрешни нива на уязвимост, които ѝ се изпречват на пътя, показват ѝ зъбките си, манипулират я, присмиват ѝ се и се плезят.

Като цяло, считам разговора за женските и мъжките аспекти у всеки един от нас за изключително важен, защото мисловният ни модел, умът, има упорити навици да ги свързва с външното им, видимо проявление на ясно дефиниран пол. И когато става дума, че настъпват времена, в които женската енергия ще бъде доминираща, това въобще не означава буквално: „повече жени в управлението, на ръководни позиции, жени-свещеници, жени в типични мъжки професии или спортни дисциплини“. Не защото е нещо лошо да има жени в управлението или жени да взимат решения за своето семейство, своята общност, своето модерно „племе“, просто това със завоюването на властта и управлението вече е игран мач във времената на Матриархата и най-важното: отново е външно проявление, външен фактор. Всички външни фактори са проява на т.нар. „мъжка енергия“. Тя е динамична, изразява се навън, заявява се активно. Има завършеност и форма, която е готова да се прояви, види, пипне, чуе, да изрази себе си с материална категоричност. Дори и да не е материална, може да бъде ясно дефинирана. В този смисъл умът, който умее да създава определения, да идентифицира и обозначава нещата, е „мъжки аспект“ във всеки от нас.

Това, което се нарича „женска енергия“, е погледът навътре. Това е смисълът на идеята, че настъпват времена на доминиране на женския принцип у нас. А не само, че и мъжете могат да гледат децата и да ги хранят и възпитават. Има и такива. И когато те го могат, то е защото са почувствали у себе си онова изражение на обичта, което е по женски грижовно, хранещо, приемащо. Но не е задължително онези, родени в тела на мъже да го чувстват и правят по този начин. Това не е единственият измерител, само разбираем пример.

Това, което настъпва сега, във времето, което живеем е, че все повече хора, независимо от пола и „джендъра“ си, усещат потребност и зов да обърнат поглед навътре, към самите себе си. Всичко, създадено отвън, което ни е докоснало като рефлексия, като огледало. Всичко, което отразява различни наши мисли, убеждения, страхове, тревоги, надежди, радости се прибира навътре – сякаш върви спираловидно към една огромна черна дупка, от която често ни е страх. Не знаем какво има отвъд, но се усещаме привлечени като към утроба. И този поглед навътре е точно това – утроба, която ще прибере всичко досега познато, за да бъде изцелено, простено, трансформирано и родено за нов живот.

Женската енергия не е само за жени. И няма нищо общо нито с мъжките, нито с женските властови игри. Тя е повикът, който сигурна съм, всички усещат по един или друг начин - да спрат надпреварата с отраженията на света. Да направят крачка назад и да встъпят във вътрешния си свят, в това, което се нарича „пространство на сърцето“.