Цариците на драмата

Притеснявате ли се, когато ваш близък не вдига телефона? Не е бил наскоро активен в месинджъра си, няма нито отговор, нито индикация, че вижда съобщението си. Започва ли да не ви свърта? Дори в началото да сте спокойни, колкото повече време минава, невротизмът надделява, при някои стига и до паника. А най-вбесяващото, разбира се, е когато нищо не можете да направите, освен да чакате обратното обаждане. Мозъкът ви вкарва в най-разнообразни филми. Имаше дори един такъв виц-пожелание за мъже – да не ти се случва онова, което мисли майка ти в такива моменти и нека ти се случва онова, което мисли жена ти.

Подобни притеснения не се отнасят само за близки хора. Повечето от нас ги имат ежедневно и във връзка с работни задачи. Особено при по-динамичните професии и когато зависиш от други хора. Подобни притеснения съществуват и когато създаваме нови интимни връзки. Когато се влюбваме, но и когато разлюбваме. Дори второто понякога може да бъде по-притеснително. Дори сърцето ни вече да не тупти по същия начин както преди, обикновено се свива от неудобството да кажем истината: „Не те обичам вече, съжалявам“. Особено ако имате обща среда, общ дом, деца. Притеснението дори може да не е свързано само с това как ще се почувства човекът до вас, а че ще отекне сред всички роднини, приятели, ще ви задават въпроси, ще дават непоискани съвети. При всяко положение притесненията винаги са най-големи за хора, с които вече имаме изграден навик да сме свързани.

За пръв път от 83 г. Юпитер и Уран се срещат в Телец: какви изненади очакват всяка зодия
На фокус

Навик – това е ключовата дума, която отключва вътрешния ни драматург. Звъниш на някой, който има навик да ти отговаря винаги и изведнъж не го прави. Значи има проблем. За теб. Изплащат ти заплата до 5-то число на месеца и ако се забави с ден-два, вътрешната драма започва да те гъделичка. С любимия имате навици, които изведнъж са нарушени от нещо и ако не бъдат бързо възстановени, червейчето на съмнението започва да гризе ябълката на изградената хармония. Имахте планове да си купите къща на село, апартамент в града или да отидете през лятото в Испания, а изведнъж усещаш, че не го обичаш. Или той бяга по тъч линията. Навиците от миналото и представите за бъдещето могат да смачкат, сдъвчат и изплюят всяко удоволствие от настоящето.

Колкото и да преговаряте „Силата на настоящето“ на Ерхарт Толе или други автори и сентенции, които промотират живеенето в „сега“, точно в този момент на вашето „сега“ нямате сила да се усмихнете. Ако някой ви каже: „Успокой се първо“, просто ви иде да го зашлевите. Но това е единствената рецепта.

Имам близка приятелка, която много добре ги знае тия работи с живеенето в Сега теоретично, но при първото сътресение на илюзорния си вътрешен мир, започва да мрънка, че „това така не работи“. И не спира да ме пита „Как?“. Казвам ѝ например: стани наблюдател на собствената си драма, виж кой се нервира. Уж го знае, но когато е в поредния си драматичен епизод, обича да ме тероризира с въпроса „Как?“. Вече съм обръгнала на номерата ѝ и просто не отговарям. Нямаше дори да зачекна темата, ако тя не беше еволюирала. Последния път попита „Защо да го правя? Защо да се успокоя, нали така ще го подтисна! Така го чувствам, значи ще вилнея и ще се ядосвам“.

„Извинявай, чувствам, че трябва да отида до тоалетната“ – казах ѝ и затворих телефона. Час по-късно тя отново се обади с ехидна забележка: „Какво направи в тая тоалетна, да не заспа там?“. „А ти какво направи с изкарването на твоята драма, заспа ли там?“. Обичам да чувам думите: „Голяма си идиотка“ в такива ситуации. Когато някой сам е произнесъл отговора, който за удобство е искал да чуе от мен или от някой друг. И да му се противопостави. От любов към драмата по принцип.

Говорим си за...

Да, чувствата не бива да се сдържат. Това води до психичен запек. Но обикновено една тоалетна време би трябвало да е достатъчна за леките дразнители на вътрешния ни баланс. Иначе заспиваш в тях. „Събуждането“ в този смисъл, означава да се сетиш, че колкото и пъти на ден да ходиш до тоалетната, защото така го чувстваш, е доста нелепо това да се превърне в единствен фокус на живота ти.

Появява се усмивка при срещата с някого, отдаваш се на изразяването ѝ. Бликват сълзи, позволяваш им да се изплачат, дразниш се на сгрешен мигач на друг шофьор, теглиш му една и подминаваш, притесняваш се, че някой не ти се обажда – какъв по-добър момент да изчистиш фугите на плочките в банята с яростно търкане, което постепенно преминава в почти медитативно упражнение. В краен случай, може и на някоя игра в телефона да поиграеш – те обикновено успяват да накарат да държат мозъка зает и той спира да разработва детайлите по апокалиптичните сценарии, които иначе ти се въртят в главата. Нали знаете какво правят всички родители, когато децата реват и се тръшкат за нещо? Овладяват майсторството да ги разсейват с него друго. За да се успокоят.

Когато сме успокоени, можем да взимаме интуитивно добри решения. Притеснението не е интуиция. Помня как го научих. Синът ми беше малък, на почивка с баща си. Една вечер, се прибрах късно и като погледнах празното му легло, се изпълних с много любов. Нямах грам притеснение, седях и се оставих на това прекрасно усещане да се излива на вълни от мен. Когато се чухме на следващия ден, се оказа, че точно тогава е имало много страшна буря в морето, те са били на яхта и той е бил много уплашен. Тогава го разбрах от опит – когато най-любимото ти същество усеща нужда от теб, ти не чувстваш притеснение, а само много силна любов.

Edna препоръчва
Блясък, който остава - новото ни любимо червило ROUGE DIOR LACQUER

Когато си в т.нар. „сега“, може да имаш много интензивни преживявания, но не ги мислиш. Те са преживявания тип „аз съществувам“, „аз чувствам“. Само умът е линеен, той осмисля в категории минало и бъдеще, преди и след. Той свързва преживяванията с установени навици и прави според него логични изводи – столът има четири крака и кучето има четири крака следователно столът е животно. Или кучето е стол. Навикът на миналото е нарушен, значи имаме проблем. Бъдещите планове са разклатени, значи имаме повод за драма.

Цариците и царете на драмата не умеят или толкова са свикнали, че дори не допускат възможността да изживяват емоция без причина и следствие. Била съм там и говоря от личен опит. Когато се чувствам тъжна, депресирана, ядосана, недоволна, несигурна, уязвима, знам, че в този момент живея или в миналото, или в бъдещето. Не го спирам, позволявам си го. Но се сещам, че това е така. Именно това е „събуждането“ – да се сетиш, че си заспал в тоалетната. Само тогава можеш да пуснеш водата след като си свършиш работата.

И да продължиш напред. В неизвестното.

Още от Михаела Петрова: