Благословия или проклятиe: да превърнеш хобито си в професия

19.07.2021 13:00

Чували сте за онези щастливци превърнали хобито си в професия, нали? А за израза: „Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш“?

И така, живели дълго и щастливо, само пили и яли, и се забавлявали…

Още от Авторите

Може би вие на някакъв етап сте си мислили, че сте от тях и живеете като в приказка. Аз също така се заблуждавах, но слава на Дарвин – тази идилия не трая толкова дълго, че да намразя и хобитата си, и професиите.

Истината е, че в момента, в който превърнем хобито си в професия, или малко след този момент, започваме да имаме очаквания. Повече усмивки и доволни клиенти, по-„лесни“ пари, докато уж „не работим“, а се забавляваме с хобито си. И някак не искаме да приемем и признаем, че сме станали зависими и нищо не е така, както сме го правили преди, като хоби.

Защото хобито е нещо, което вършиш не по задължение, а само когато имаш желание за това.

Ще ви дам личен и искрен пример с моите хобита.

В момента, в който превърнах хобито си да пея в професия, и си повярвах, че ще изкарвам по забавен начин парите си, започнаха и компромисите. Вече съм ви споделяла какво мисля по темата за тях, но накратко – компромисите не решават, а задълбочават проблемите. Започнах да правя компромиси с музиката, която правя, за да бъде „радиофонична“, което ще рече, че трябваше да се хареса не на мен, а на вкусовете на разните музикалните редактори, за да бъде излъчвана по медиите. После трябваше да отговаря на наложения масов вкус и това, което пускат диджеите по клубовете, за да ме канят да пея в тях.

Не закъсняха и компромисите, свързани с времето за най-близките ми, и това за качествен сън, защото „участията“, знаете, са време, в което музикантите не спят, за да забавляват едни други хора, на които вероятно хобито им е да ходят по купони.

Вижте колко пъти употребих „трябва“. А „трябва“ не върви ръка за ръка с хоби. Тоест, музиката вече не беше такова.

Говорим си за...

Затова ми беше нужно и хоби. И започнах да пиша. Докато не реших да издавам книгите си, всичко беше супер. После пак се завъртях в нова схема, но на принципа на същия порочен кръг. Издателства. Проценти. Продажби. И така нататък. Просто хората, с които се съобразявах, вече бяха не музикални, а други редактори, които пак ми казваха какво и как да правя.

Трябваше ми ново хоби, което винаги е било пред очите ми. Йогата. Но с нея реших да не се подлагам на общоприетите норми за това какво се търси и какво не. Създадох мое студио, в което аз определям кога и какви часове и практики ще имам.

Измъкнах се и от порочния кръг на редакторите, като започнах да издавам сама книгите си и правех музика само каквато и когато ми се прави. В момента пиша детски песнички за раздвижване и отпускане, които имат хиляди слушания повече, отколкото „комерсиалните“, които правех преди. И се чувствам полезна, защото ги правя не по поръчка, а от сърце. Пиша книги за малки и големи, записвам медитации, водя авторски практики и редувам професиите и хобитата си, така че да не ставам зависима от тях.

Защото когато започнеш да изчисляваш колко изкарваш от хобито си и дали е достатъчно, е време да си намериш ново. Това и правя. Музика, писане, йога… Но винаги поне едно от тях възприемам като хоби. Понякога и трите.

Често ме питат как така успявам да се справям с всичко. Не успявам еднакво добре, но понякога се отдавам на едното, друг път – на другото. И така ми е интересно. В момента, в който усетя, че зациклям на едно място, правя промяна.

Истината е, че съм егоист. Просто искам да се чувствам добре. А се чувствам добре, когато около мен има усмихнати хора. И особено, когато аз съм ги усмихнала. Това, което ми носи смисъл, е да давам. Но да давам не по задължение, а от сърце.

В заключение ще ви споделя един съвет като човек, отдал по едно десетилетие минимум на трите си страсти – музика, писане и йога, и успял да ги съчетае, така че да се чувства доволен от това, което прави (не искам да го определям като хоби или работа).

В момента, в който не се чувствате щастливи и удовлетворени, започнете да поставяте „трябва“ пред искам и ви се налага да си повтаряте: „Аз съм щастлив“, вместо да го усещате – е време за промяна.

Задайте си въпроса - какво правя или не правя, че сте стига до там?