„Аз на градския транспорт с бебето не се качвам“. Но защо?

бебе дете транспорт
Снимка: iStock

Лилия Дюлгеров

Месец май го прекарах почти целия в България. Заради Ковид-19 и последната ми бременност не се бях прибирала в родния Пловдив от почти две години и вече се бях затъжила за роднини, приятели и атмосферата на града. Е, летенето с дете на 5 години и бебе на 7 месеца не е сред най-любимите ми неща, но и на отиване и на връщане всичко мина учудващо добре.

Може би е редно да кажа, че се чувствам почти ветеран в самолетните пътувания с деца, след като само с голямото ми дете имам над 10 полета, ако броя и тези, докато бях още бременна. Да, все полети из Европа, но пак е опит.

бебе дете транспорт
Снимка: iStock

Научила съм се колко точно организирана и пресметлива трябва да бъда, какво ми е нужно да нося и какво не, как раница за бебеносене е по-добре от количка и т.н. Сега с две деца не го усетих кой знае колко по-различно и двата полета почти без плач. Та може би заради това, че самолетните пътувания не ме плашат, някак останах доста учудена, когато мои приятелки в България казаха, че на градския транспорт с бебетата не се качват.

Замислих се за безбройните пъти в Дания, когато съм ползвала автобуси, метро и влакове, че и отличителния за Копенхаген воден автобус (малко корабче, обслужващо линия на градския транспорт, но по вода), за да се придвижа с количката до където пожелая.

Единствените проблеми, с които съм се сблъсквала, бяха, че бебето невинаги имаше търпение за цялото пътешествие и се е случвало да ме оревава между няколко спирки, както и че в автобусите в Дания са позволени до две колички и често се е случвало да не мога да се кача и да трябва да чакам следващия. Въпреки това обаче спокойно съм ползвала градския транспорт за всякакви излизания – от ходене до лекар, през срещи с приятели, административни задачи и просто за разходка.

Когато бебето започна да стои стабилно седнало, го качвах на колелото и така позабравих за градския, но пък винаги съм знаела, че ми е удобна опция. Също трябва да спомена, че за скандинавските географски ширини родител с детска количка в градския транспорт е абсолютно нормално явление, особено в големите градове, където по-лесно се придвижваш с автобус и метро, отколкото с кола.

А относно велосипедите – не мисля, че в Дания има родител, който да не си вози детето на седалка на колелото или да ползва специалните карго велосипеди, които са като колело с вградено предно ремарке, предназначено за извозване на всичко – от деца и домашни любимци, през чанти с покупки, до други възсрастни.

бебе дете транспорт
Снимка: iStock

Затова и озовавайки се в Пловдив, съвсем спокойно казах, че ще взема автобуса, за да ида до жк Тракия на среща с друга приятелка майка. Е, пътешествието до там и обратно не мина никак зле. Бях с две деца – едното с количка, другото с тротинетка. Имаше предостатъчно хора в автобуса, които искаха да ми помогнат за качване и слизане без дори да е имало нужда или аз да съм искала съдействие, но оценявам високо отзивчивостта им. Явлението на кондуктор в градския транспорт пък намирам за абсолютен лукс! Да дойде някой лично до мен, за да ми продаде билет или види картата, е нещо, улесняващо изключително много балансирането на деца и колички в движещо се превозно средство.

Оказа се обаче, че в Пловдив кондукторите вече са на изчезване и не всички линии имат такива, но дори и с купуването на билети при шофьора не срещнах особени трудности.

Разбира се, не пътувах в пиковите часове, въпреки че автобусите пак бяха доста пълни. Въпреки това мога да определя пътешествията си като успешни и абсолютно нормални. Затова и доста се зачудих защо толкова много мои приятелки с бебета в България ми казаха, че не искат да се качват на градския.

До голяма степен си мислех, че е защото повечето са майки за първи път и се притесняват, че децата им ще започнат да плачат в автобуса. Мен лично това ме шашкаше с първото ми дете. Оказа се, че причините са повече и сред тях са притесненията за намиране на място за количката, за хигиената наоколо, закъсненията в разписанието, агресивно шофиране и т.н.

бебе дете транспорт
Снимка: iStock

Разбира се, аз като прибираща се в родината веднъж в годината не мога да имам особено обзорен и обективен поглед на ситуацията и със сигурност има редица проблеми и неуредици в родния градски транспорт.

Но пък все си мисля, че трябва да му се даде шанс и подозирам, че не е чак толкова лошо. Поне в градовете с адекватни превозни средства.

Защото в Русе видях едни малки, стари, неудобни, изключително мръсни и шумни подобия на автобуси, на които не бих се качила сама аз, пък какво ли остава с бебето. А за софийските трамвай също не искам да отварям дума, там най-малкото няма как да стигнеш до самата спирка, защото в подлезите липсват асансьори или удобни рампи за колички, без значение детски или други.

В заключение мога да кажа, че истината е някъде по средата – градският транспорт не е толкова страшен за майки и деца, но и има още много какво да се желае, за да стане пътуването не просто по-удобно, но и по-достъпно и възможно. Нужен е и малко повече кураж и хъс на родителите, за да не се превърнат в затворници на квартала и да бутат количката всеки ден по едни и същи улици и да чакат на някой от семейството да ги закара до където и да било.

А иначе децата растат и колкото по-големи стават, толкова повече искат да се придвижват свободно и да изследват света, та ние – майки и татковци, нямаме особен избор, освен да се стараем да спазваме темпото им и да им помагаме да откриват света с помощта на всякакви средства – от велосипед и тротинетка, през автобуси, до автомобили и кой знае, скоро и летящи коли.

бебе дете транспорт
Снимка: iStock

Прочетете още от Лилия Дюлгеров:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти