Две деца – твоите, а толкова различни? И ти като майка също

бебе дете деца майка семейство
Снимка: iStock

Лилия Дюлгеров

Само когато вече имаш свои деца разбираш колко различно се усеща всичко. Каквото и да си си мислел преди, гледайки по-малки родственици или деца на приятели и роднини, каквото и да си бил уверен, че ще правиш или избягваш един ден, когато ти сам си майка/татко и децата се окажат лично твои, перспективата се променя.

Мнението ми е, че нищо не може да те подготви на 100% за това да имаш деца. Причината е, че родителството променя самия теб като характер и личност, имаш вече ново ежедневие, както и нови стремежи, мечти, радости, страхове и разочарования.

Ако обаче стане така, че си с повече от едно дете, осъзнаваш, че си различен родител и от този, който си бил с първото. Опитът те променя, умората е различна, изживяването е хем същото, хем много ново.

Сега с второто ми дете, което още е бебе, ми е смешно, като се обръщам назад и си спомням как ми се е струвало, че нямам време, когато станах майка за първи път. А като си припомня в студентските ми години как съм мрънкала, че съм изморена, направо ме досмешава.

бебе дете деца майка семейство
Снимка: iStock

Самите деца обаче са също различни и ти влияят да промениш мирогледа си, без значение искаш или не.

Дъщеря ми, родена първа преди 4 години, беше изключително енергично и смея да кажа ревливо бебе. Не успях да я кърмя (болката беше непреодолима), затова мина на адаптирано мляко някъде към третия си месец. Обожаваше да прекарва както будното, така и спящото си време в ергономичната раница, но пък за сметка на това, вечер спеше сама в леглото и стаята си, будеше се в точно определени часове, сякаш имаше вграден часовников механизъм, и след като си изпиеше млякото, заспиваше отново.

На няма и 6 месеца вече използваше ръцете си, за да се влачи по корем из цялата къща, като любимо ѝ беше да набара саксиите ми и да яде почва, докато не я видя, а на 11 месеца ходеше.

За сметка на това синът ми – роден миналата есен, е изключително активно кърмен (нямам идея как, но този път се получи), не обича престоя в ерго раницата, спи лесно в количката си, но вечер е мъка – приспивам го с кърмене в продължение на поне час, в нощта също го кърмя всеки път, щом се събуди, и цялостно обича да стои колкото може по-близо до мен. На 7 месеца няма никакъв интерес към пълзенето, още по-малко към каквито и да е цветя, но пък би похапнал с готовност каквото и да му предложиш.

Когато дъщеря ми беше бебе, успяхме да я научим как да заспива вечер сама (т.нар. Sleep training) и с мъжа ми бяхме убедени, че това е решението на всички бебешки разправии със съня – да си отделиш време, малко нерви и желание, за да ги „тренираш“ да заспиват самостоятелно.

Е, няколко години по-късно сме на съвсем друго мнение.

бебе дете деца майка семейство
Снимка: iStock

Изобщо нямаме желание да започваме тренировки на бебето за каквото и да е, първо защото не усещаме той сам да е готов за нещо подобно, второ -  понеже нямаме психиката и нервите да изтърпим никакъв излишен бебешки рев (който е неминуем по време на sleep training-a). Като родители в момента за всичко се целим в златната среда – да е добре за децата, но и да не причинява ничий дискомфорт, или казано иначе – да сведем поводите за караници и рев в къщата до минимум.

Да, зъби се мият всяка сутрин и вечер, без значение дали дете 1 харесва това или не.

И не, няма да оставяме дете 2 да си поплаче и да заспи сам, защото не искаме да го причиняваме нито на него, нито на себе си.

Със захранването също подходих много различно – голямата я започнах с кашите още на 4 месеца, защото така или иначе беше на адаптирано мляко, реших, че ще е добре да ѝ разнообразя менюто. Спазвах стриктен план какви храни кога да ѝ „представя“, готвих специално за нея на почти ежедневна база (да казвам ли, че тя не изяждаше почти нищо?) и цялостно се стараех адски много, само за да я гледам как плаче срещу лъжицата и си иска шишето с мляко до първата си година, а сега да е изключително капризна и злояда.

Бебето, от друга страна, го изчаках да стане на 6 месеца и най-вече сам да прояви интерес към твърдите храни. Давам му от почти всичко по малко (освен рафинирана захар, много солени или подправени храни, както и без мед, риба от консерва и ядки), пасирам му от нашата манджа за вечеря, ако преценя, че е подходяща за него, и трябва да споделя, че към момента той яде с интерес и апетит по-голям от на 4-годишната му сестра.

Докато преди не можех да си представя да спя с детето си в едно легло и бях твърдо против подобни практики, сега спя заедно с бебето още от раждането му и честно казано, го чувствам чудесно.

Та, перспективите се променят през целия ни живот и ще е добре да се пазим от категорични и окончателни изказвания, както аз самата имам слабост, защото не се знае дали утре няма да се изчервяваш при спомена какви си ги говорил.

А на хората, гледащи бебе за първи път, мога само да кажа - спокойно, всичко е период и скоро ще мине :)

бебе дете деца майка семейство
Снимка: iStock

Прочетете още от Лилия Дюлгеров:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти