Две деца – твоите, а толкова различни? И ти като майка също

бебе дете деца майка семейство
Снимка: iStock

Лилия Огнянова

Само когато вече имаш свои деца разбираш колко различно се усеща всичко. Каквото и да си си мислел преди, гледайки по-малки родственици или деца на приятели и роднини, каквото и да си бил уверен, че ще правиш или избягваш един ден, когато ти сам си майка/татко и децата се окажат лично твои, перспективата се променя.

Мнението ми е, че нищо не може да те подготви на 100% за това да имаш деца. Причината е, че родителството променя самия теб като характер и личност, имаш вече ново ежедневие, както и нови стремежи, мечти, радости, страхове и разочарования.

Ако обаче стане така, че си с повече от едно дете, осъзнаваш, че си различен родител и от този, който си бил с първото. Опитът те променя, умората е различна, изживяването е хем същото, хем много ново.

Сега с второто ми дете, което още е бебе, ми е смешно, като се обръщам назад и си спомням как ми се е струвало, че нямам време, когато станах майка за първи път. А като си припомня в студентските ми години как съм мрънкала, че съм изморена, направо ме досмешава.

бебе дете деца майка семейство
Снимка: iStock

Самите деца обаче са също различни и ти влияят да промениш мирогледа си, без значение искаш или не.

Дъщеря ми, родена първа преди 4 години, беше изключително енергично и смея да кажа ревливо бебе. Не успях да я кърмя (болката беше непреодолима), затова мина на адаптирано мляко някъде към третия си месец. Обожаваше да прекарва както будното, така и спящото си време в ергономичната раница, но пък за сметка на това, вечер спеше сама в леглото и стаята си, будеше се в точно определени часове, сякаш имаше вграден часовников механизъм, и след като си изпиеше млякото, заспиваше отново.

На няма и 6 месеца вече използваше ръцете си, за да се влачи по корем из цялата къща, като любимо ѝ беше да набара саксиите ми и да яде почва, докато не я видя, а на 11 месеца ходеше.

За сметка на това синът ми – роден миналата есен, е изключително активно кърмен (нямам идея как, но този път се получи), не обича престоя в ерго раницата, спи лесно в количката си, но вечер е мъка – приспивам го с кърмене в продължение на поне час, в нощта също го кърмя всеки път, щом се събуди, и цялостно обича да стои колкото може по-близо до мен. На 7 месеца няма никакъв интерес към пълзенето, още по-малко към каквито и да е цветя, но пък би похапнал с готовност каквото и да му предложиш.

Когато дъщеря ми беше бебе, успяхме да я научим как да заспива вечер сама (т.нар. Sleep training) и с мъжа ми бяхме убедени, че това е решението на всички бебешки разправии със съня – да си отделиш време, малко нерви и желание, за да ги „тренираш“ да заспиват самостоятелно.

Е, няколко години по-късно сме на съвсем друго мнение.

бебе дете деца майка семейство
Снимка: iStock

Изобщо нямаме желание да започваме тренировки на бебето за каквото и да е, първо защото не усещаме той сам да е готов за нещо подобно, второ -  понеже нямаме психиката и нервите да изтърпим никакъв излишен бебешки рев (който е неминуем по време на sleep training-a). Като родители в момента за всичко се целим в златната среда – да е добре за децата, но и да не причинява ничий дискомфорт, или казано иначе – да сведем поводите за караници и рев в къщата до минимум.

Да, зъби се мият всяка сутрин и вечер, без значение дали дете 1 харесва това или не.

И не, няма да оставяме дете 2 да си поплаче и да заспи сам, защото не искаме да го причиняваме нито на него, нито на себе си.

Със захранването също подходих много различно – голямата я започнах с кашите още на 4 месеца, защото така или иначе беше на адаптирано мляко, реших, че ще е добре да ѝ разнообразя менюто. Спазвах стриктен план какви храни кога да ѝ „представя“, готвих специално за нея на почти ежедневна база (да казвам ли, че тя не изяждаше почти нищо?) и цялостно се стараех адски много, само за да я гледам как плаче срещу лъжицата и си иска шишето с мляко до първата си година, а сега да е изключително капризна и злояда.

Бебето, от друга страна, го изчаках да стане на 6 месеца и най-вече сам да прояви интерес към твърдите храни. Давам му от почти всичко по малко (освен рафинирана захар, много солени или подправени храни, както и без мед, риба от консерва и ядки), пасирам му от нашата манджа за вечеря, ако преценя, че е подходяща за него, и трябва да споделя, че към момента той яде с интерес и апетит по-голям от на 4-годишната му сестра.

Докато преди не можех да си представя да спя с детето си в едно легло и бях твърдо против подобни практики, сега спя заедно с бебето още от раждането му и честно казано, го чувствам чудесно.

Та, перспективите се променят през целия ни живот и ще е добре да се пазим от категорични и окончателни изказвания, както аз самата имам слабост, защото не се знае дали утре няма да се изчервяваш при спомена какви си ги говорил.

А на хората, гледащи бебе за първи път, мога само да кажа - спокойно, всичко е период и скоро ще мине :)

бебе дете деца майка семейство
Снимка: iStock

Добави ни в предпочитани източници в Google

Най-нови

Хороскоп за деня

Какъв е твоят асцендент

Edna пита · Интервю с...

Оферти