Тайните мечти и фантазии на майките

08.04.2022 14:30

Никога не бих се определила като претенциозна жена, но ето, че когато съпругът ми ме попита какво искам за рождения ден, а искреният ми отговор беше “няма значение, така или иначе не мога да получа каквото искам”.

Защо ли? Може би желая нещо особено скъпо и оттам недостижимо?

Колкото и да е странно, парите в този случай нямат особено отражение. Защото този път не е въпрос на скъпо или евтино, а дали обстоятелствата го позволяват. А те са твърдо срещу мен.

Та, какво толкова искам аз?

Искам спа уикенд с приятелки и без угризения. Звучи напълно изпълнимо, нали?

Като майка на 4-годишно и 6-месечно бебе, живееща в чужбина и без помощ в отглеждането на децата обаче, си е направо невъзможно. Дори и да се измисли някакъв аранжимент за поемане грижата на децата от друг (въпреки че бебето е активно кърмено от мен, та още от тук се провалят нещата), надали бих успяла да изкарам спокойно и една вечер далеч от децата си, без да се разкъсвам от мисли как ли са те сега, дали не плачат за мен, дали не съм ужасна егоистка да ги оставя и май ще е най-добре по-скоро да се прибера при тях.

Ясно е, че по-скоро ще получа чанта Луи Витон (в която ще е забавно да нося памперси, мокри кърпи и резервни дрехи), отколкото да си осигуря няколко дена без децата.

Замислих се кои са истинските удоволствия и стремежи в ежедневието на жените в майчинство? За какво искрено си мечтаем? Списъкът не е особено дълъг и би се сторил смешен, неоснователен и преувеличен единствено на хората, живеещи без малки деца.

И нека започна, пък се чувствайте свободни да го допълните:

1. Да отидеш до тоалетна когато поискаш и необезпокояван. Без да имаш бебе в скута, или в шезлонг пред теб или хленчещо от гимнастиката си в другата стая. Без по-голямо дете, което да настоява да е при теб в банята, да те пита “акаш ли?”, да иска да види какво освобождаваш в самата тоалетна, да настоява да ти помогне да се избършеш и измиеш (все пак ти така правиш с него, та то копира теб) и т.н.

2. Да си изпиеш кафето на спокойствие, докато е още топло. Мъжът ми е много забавен всяка събота сутрин, като се сърди, че децата не го оставят да си пие кафето спокойно, докато аз отдавна съм свикнала да си поемам капучиното на големи глътки, докато разнасям бебето в едната ръка, с другата сервирам закуска, а на единия ми крак се е увиснало по-голямото, мрънкащо за шоколад, телевизия и посещаване на парти-център.

3. Да си вземеш дълъг, необезпокояван душ (или още по-разточително – вана) без да се ослушваш като сурикат в савана дали някое от децата не реве в другата стая.

Говорим си за...

4. Да си обезкосмиш краката и подмишниците когато пожелаеш и без да те притесняват.

5. Да прекараш колкото време пожелаеш в супермаркета, да купиш каквото искаш, да разглеждаш и избираш без стрес, че си загубил детето и изобщо без налично такова с теб в магазина.

6. Да избереш филм и да го изгледаш на един път целия, по възможност вечер, без да те прекъсват.

7. Сутрин да спиш колкото пожелаеш и най-вече – да се събудиш и станеш от леглото, когато сам прецениш, че искаш и че вече си готов. Това специално не ми се е случвало от години и почти съм загубила надежда, че пак ще го изпитам. Но други жени с вече големи деца твърдят, че отново ще дойдат тези сутрини, само да почакам още, та явно има надежда.

Може още доста неща да се добавят в списъка, но нека не се размечтавам.

Държа да подчертая, че майчинството е нещо разкошно, от което не бих се отказала, но пък не искам и да се държа като прекарала лоботомия и да повтарям само колко благословена се чувствам. То е така – оценявам и се радвам на прекрасните си деца, но това не означава, че не може да искам повече от живота, дори и това да е да се изпишкам на спокойствие.