Август – месецът на насладата

жена залез море лято тъга меланхолия плаж
Снимка: iStock

Росен Карамфилов

Август – месецът на насладата, наближава своята среда! Защо месец на насладата ли? Ами защото това е времето, в което отиваме на почивка за последно преди отново да се озовем в епицентъра на задълженията си и да бъдем погълнати от тях. Толкова е хубаво човек да се отдалечи от ежедневието поне за малко. Както се казва – да презареди батериите и да събере сили за новата порция усилия, които движат механизмите на живота му.

Има една такава приказка: „Стига си гледал в една точка!” Едва ли не – с укор! В свой стил бих обърнал перспективата и бих попитал следното: понякога не е ли необходимо човек да изключи захранването, което поддържа цялото това напрежение, което го кара да се движи, да прави едно или друго, въобще – да съществува. И, да, да гледаш в една точка в някои случаи дори е полезно. Какъвто и работохолик да си, колкото и да си пристрастен към ангажиментите си – и това си има предел.

жена залез море лято тъга меланхолия плаж
Снимка: iStock

От две седмици съм в столицата след лятната си почивка, пиша си стихотворенията, пиша си статиите, следвам си задълженията, но като погледна навън, не виждам панелни блокове. Виждам морето, такова каквото го описва Христо Фотев в своята поезия. Безкрайно, безпределно, безбрежно. Всъщност – ето такова:

НАИСТИНА ЛИ СИ ОТИВА ЛЯТОТО...

Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше.
С очите си отново ме целуваше.

А вятърът се блъскаше във роклята,
прегръщаше нозете й, докосваше
по устните й сянката на залеза
и цялата неспирно я люлееше -
завиждаха му може би ръцете ми...
Завинаги ли? Лятото ме гледаше.
Очите му отново обещаваха
завръщане, по-хубаво от първото -
ний, влюбените, вярваме на лятото.
Ний, влюбените, винаги потъваме
в очите му дълбоки -
в най-дълбокото,
където са зелените съзвездия
на сълзите... Ний вечно се усмихваме.
И устните ни вечно са уплашени.
И вечно, вечно, вечно искаме
да задържиме за минута лятото.
Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Бързо се притискаме.
И махаме с ръцете си... И гларуса,
и вятъра, и залеза тържествено
ще съобщят на всеки, че за София
със влака в десет си замина лятото.

По дяволите! Всичко е известно.
Известно е. Но все пак оставете ме
да се удавя в погледа на лятото.
Да ме вълнува беглото докосване
на медните й колене...
И в пръстите,
замрежили лицето ми изопнато,
да прозвучат тръстиките созополски.
Какво, че е известно. Оставете ме
да й говоря и да вярвам с някакво
забравено, детинско изумление,
че ме обича, че е много влюбена,
че винаги ще ме обича... Лятото
ми маха дълго със ръка...
Ах, лятото
не искаше да си отиде...

Истина е. Лятото никога не си отива. Не и наистина. В сърцата ни винаги трябва да е топло. Да е уютно. Между човека и слънцето не бива да има разстояние. Затова е измислено лятото. Насладете му се на максимум. И от ваше, и от мое име, моля.

любов двойка връзка плаж море лято залез
Снимка: iStock

Прочетете още от Росен Карамфилов:  

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти